Лора и родителите ѝ строят къща

(Екшън с елементи на комедия)

Уважаеми родители, тази седмица децата изучаваха епоха „Строителство на къщи”, която е част от епоха „Древно стопанство” и цели да ги запознае с къщата, нейните елементи и нейното изграждане. (Епоха „Строителство”, значи… Не може ли да си гледат съществителните и глаголите и да си умножават двуцифрените числа, зидаро-мазачи ли ще ги правим?)

Епохата трябва да завърши, като всяко дете построи макет на къщата на мечтите си. Имате пълна свобода за екстериора и интериора, както и за материалите, които ще използвате. Нека задачата бъде забавна и семейна!
С уважение – класната.

(Тук вече леко се паникьосвам. Трябва да осъществим проекта през междусрочната ваканция, а вече сме планирали – разбирай резервирали и платили – ски почивка. Лошо…)

Качвам се на ските, щастливо забравила за къщата. Морни-морни, вечерта пием чай в квартирата. Когато се чува писък откъм малката кухничка. Тичаме, детето сигурно се е ударило лошо. Откриваме Лора над коша за боклук, размахва триумфално кутийката от очила за ски, която изхвърлих сутринта. Намерих, намерих къща!, крещи възбудено. Миличка, тази кутийка е малко грозничка, дай да измислим нещо по-хубаво, започвам да увъртам. Неее, ревва Лора, тя е синя и капачето става за покривче, освен това има и прозорчеее. Мъжът ми ме поглежда убийствено – проектът си е на детето, ако иска грозна картонена къщичка, значи ще направим грозна картонена къщичка, точка. За да не е толкова грозна, можем да я облепим с онези шарени дървени пръчици, които имаме вкъщи, ще й направим и дворче с градинка. И басейн, не може без басейн!, вече щастливо подскача Лора. Вътре можем да сложим малки мебелчета от картон, ентусиазирам се и аз. И котка, ще снимаме нашата Ема, ще изрежем снимката и ще я залепим, хрумва ми. Ооо, можем да сложим снимки на всички котки, които сме имали, винаги е добре да има много котки!, добавя Лора. Докато се усетим, вече преливаме от идеи.

За реализацията им обаче остава само неделният ден. След няколко дни каране на ски и няколко часа пътуване до вкъщи сме доста изтощени. Няма как обаче, запретваме ръкави и се захващаме със строителни дейности. Лора и баща й мерят и режат дървени клечки, подбират ги по цветове и ги лепят на къщата. Оказва се много пипкава работа. Аз се захващам с интериора – да режеш малки столчета от дебел картон също не е лесно. Започваме да се караме – тук защо слагате розово, не си комбинира добре със зеленото, вратата до прозореца ли, не е ли по-добре отстрани… Даваме и жертви – един си изгори пръста на пистолета за лепило, друг се поряза, на трети му влезе треска в пръста. Положението изглежда отчайващо. Хапваме набързо и пак подхващаме. Вече сме доста изнервени, всеки си чопли нещо поединично и сумти. След часове хамалски труд обаче работите ни напредват. Къщата заприличва на къща и започваме да киприм дворчето. Аз довършвам мебелите и Лора се заема да ги боядисва – синьо столче за нея, оранжево за мен, червено за баща й, според любимите ни цветове. Захваща се да плете килимче и одеяло от вълна – валдорфско е, обяснява ни авторитетно. Баща й ремонтира оградата, която аз нескопосано съм залепила. А на мен ми хрумва да направя лавичка с книги, все пак съм известен книжен плъх. Почти просълзена от умиление, сглобявам книгите от съвсем малки картончета и клечици (много моля да надникнете през прозорчето на къщата, за да ги видите). И върхът на семейната гордост – до басейна поставяме шезлонг с чадър, а на шезлонга Лора залепва цвете, да е по-красив. Не е за вярване – къщата ни е готова! Без да се усетим, вече е станало вечер, но на никой не му се спи, въртим се възбудено около нашето произведение, надничаме през прозореца, гласим разни дребни неща. Ще се пръснем от гордост, толкова е хубава!

След няколко дни къщите бяха подредени за изложба в училището. Всички са много красиви и много различни. Невероятно е как една идея за къща може да се осъществи по толкова разнообразни начини.

Лора вече иска да строим още къщи, по възможност по-големи. Татко й иска да ремонтира нашата къща (истинската!), незадоволителна е в сегашния й вид, трябва да помислим за подобрения. А аз си мисля, дано нямат епоха „Строителство на град”, тогава ще я закъсаме.

В суматохата забравихме да сложим котките, ще помоля да ги добавим допълнително. Важни са ни.

Автор: Мама Катя, квалифициран помощник-строител