Обучение по компютърни технологии във валдорфските училища

Превод на статия от д-р Чарлс Уиимс

Кога и как трябва да образоваме децата си по отношение на компютрите, така че да са подготвени за бъдещето?

През изминалото десетилетие родители, учители и политици задават този въпрос все по-често с нарастващо чувство на безпокойство и неотложност. Организации като Националната Фондация по Науките (National Science Foundation) и Асоциацията на учителите по компютърни технологии (Computer Science Teachers Association) отговарят, предлагайки програма за компютърно обучение започваща в предучилищната група на детската градина. Препоръките им са базирани повече на философията „колкото по-рано, толкова по-добре“, отколкото на проучване дали преподаването на „изчислително мислене“ на 5-годишни подхожда на развитието им и доколко това е ефективно.

Тъй като валдорфското образование се фокусира върху технологиите чак през юношеството, създава се впечатлението, че децата остават по-малко подготвени в това отношение. Но всъщност истината е съвсем друга. Успехът по време на социална нестабилност и бързи промени зависи повече от способности, като въображение, творчество, гъвкавост, художествено майсторство и любов към ученето, отколкото от ранното развитие на специфични технически умения или на абстрактен, логически и аналитичен подход на мислене.

В свят, където технологиите насърчават честото взаимодействие между различни култури, хората се нуждаят от социални и многоезични комуникационни умения. Очевидната анонимност на интернет в комбинация с възможността, която дава на правителства и корпорации за проследяване на действията ни, изисква силно усещане за морал и добра преценка. А на пасивността, произлизаща от нарастващите срещи със света чрез екрана трябва да се отговори със страст за истински преживявания и с кураж за действие.

Във валдорфските детски градини, играта изгражда въображение, творчество и емпатия към другите. Изкуство, езици, театър и практическа работа в основното училище развиват не само тези умения, но и морал и естетическо чувство. Гимназията изгражда преценка и воля и подготвя за университет или професионално обучение. Валдорфското образование вече работи по изграждането на устойчивост и находчивост у децата, необходими за да успеят в една култура, която все повече се преплита с технологиите.

Нека разгледаме един въпрос, който рядко се задава: „Каква е вредата при въвеждането на рационалното мислене преди юношеството?“. Изследванията в образованието обикновено работят като нова техника се изпробва върху група деца и се измерват подобренията. Много по-трудно е да се установи какво е било изгубено, за да се постигне тази печалба.

Една очевидна загуба е, когато нов материал измести съществуващи дейности. Знаем, че децата са по-гъвкави в придобиването на музикални, артистични, двигателни и езикови умения преди юношеството. Така че намаляването на тези дейности, намалява възможността за пълноценното използване на този период на развитие.

Някои биха спорили, че изучаването на технологиите е по-важно. Например Common Core (Учебен стандарт в САЩ) препоръчва писането на ръка да се замени с писане на клавиатура след първи клас. Но ние нямаме представа от по-широките ефекти от намаляването на времето прекарано в развиването на тези фини моторни умения. А какво се случва, когато заменим усещнето за индивидуалност, което детето изпита, създавайки свой собствен почерк с това винаги да вижда изписаните думи с еднообразен компютърен шрифт?

Още по-трудно е да бъде направена оценка дали учейки децата да мислят рационално в един ранен етап не води до други дефицити. Какви едва доловими промени в психиката може да се стигне? В събрани лекции под заглавие „Модерното изкуство на образованието“, Рудолф Щайнер предлага един пример:
„Когато образоваме интелектуално децата ни преди да достигнат 4-5 годишна възраст, те внасят нещо страшно в живота си – материализма. Колкото повече развиваме интелектуално децата си в толкова ранна възраст, толкова по-големи материалисти съзадаваме в по-късния им живот.“

Под това той (Щайнер) има предвид, че те са по-малко склонни да оценят високо нематериалните аспекти на живота, като идеалите и човешкия дух. Освен това, Щайнер смята, че изчакването за въвеждане на интелектуално мислене до един по-късен етап от развитието, на практика го прави по-ефективно:

„Въпреки че, особено в наши дни, за хората е необходимо да бъдат изцяло будни в по-късния си живот, също толкова нужно е да оставят децата си да изживеят своите нежни и спокойни преживявания, колкото е възможно по-дълго….ако позволите на организма да бъде кален без интелектуалност, децата ще навлязат в него по един подходящ начин.“

Той стига до там да смята, че налагането на децата да мислят интелектуно твърде рано е като да получат побой отвътре. Това може да предизивика отпор това да се случи на един по-късен етап. Никой ученик не трябва да пристигна на училище с вече създаден персонален образ от типа „Справям се зле по математика и науки“. Но това е и което виждаме често в резултат на добре преценени усилия малките деца да бъдат достигнати по един интелигентен начин.

По отношение на децата на възраст между 9 и 12 години Щайнер казва:
„Нищо не е по-вредно за децата от дефиниции и остро оформени идеи, защото те страдат от липса на качество за развитие…На детето трябва да бъдат предоставени гъвкави концепции – идеи, чиято форма непрестанно се променя с тяхното съзряване. “

Проблемът, който Щайнер идентифицира при преподаването на факти, данни и зададени процеси на деца от основното училище, е че те получават скованост в мисленето и започват да желаят прости отговори, отколкото да печелят увереност чрез гъвкава работа с живи и променящи се концепции.

Изразявайки мнение подобно на това, което известният пионер в областта на детското развитие Жан Пиаже (1896-1980) описва в неговия „официален оперативен етап“, Щайнер казва, че „преди дванадесетата си година децата не разбират причина и следствие“, но че „принудително“ могат да бъдат накарани да „я приемат“. Той казва, че ефектът е като „поглъщане на камък“. Компютърно-ориентираното (алгоритъмно) мислене е основно базирано на причина и следствие.

Почти е невъзможно да се прецени дали късното въвеждане на компютърно-ориентираното мислене е по-ефективно или дали ранното въвеждане нанася вреда. Това би изисквало дългосрочно изследване на голяма група ученици с внимателно определено оценяване. Но родителите и учителите не желаят да чакат десетилетията, които такова изследване би отнело. Има усещане за криза, което изисква незабавно действие. Лесното решение е да започнем да изискваме употреба на компютри в предучилищната, както препоръчват от Common Core.

Все пак валдорфското образование има почти един век опит в образоването на деца по начин, който взема предвид етапа им на развитие. Това е дългосрочен експеримент, който можем да анализираме в ретроспекция. Например проучване инициирано от Института за валдорфско образование показва, че от завършилите валдорфска гимназия в периода 1991 – 2002 г., 47% избират да продължат образованието си в областта на науките или инженерните специалности. За сравнение – процентът на общото население в тази сфера е 32%. Очевидно учебна програма, която отлага интелектуалното и образованието в сферата на науките не спира зрелостниците от кариерно развитие в тази насока. Всъщност, изглежда, че има точно обратния ефект.

Личният ми опит в преподаването на компютърни технологии във валдорфска гимназия през последните 14 години показва, че нашите ученици са повече от способни да учат бинарна аритметика, дигитална логика и програмиране. Въпреки, че много от тях избират в университета специалности, различни от компютърни технологии, изненадващ брой получават умения в уеб разработване и софтуер и са доста умели в технологиите.

Тъй като повечето валдорфски училища са до 8-ми клас е лесно да се остане с впечатлението, че валдорфското образование се противопоставя на компютрите. Отново това е далеч от истината. Щайнер много държи учебната програма да се концентрира върху технологиите след като децата влязат в юношеството:
„Хората са заобиколени от изобретения на човешкия разум, но изобщо нямат контакт с тях. Асоциалният живот започва с това само да се приемат изобретенията на човешкия разум без да се разбират поне в общ вид… Когато децата са на 14 или 15 години ние трябва да се концетрираме върху свързването им с тези изобретения. Това им помага да разберат и открият мястото си в обществото.“

Преди да достигнат тази възраст, учениците следва да работят върху развиването на други свои умения, за да подходят към технологиите от позицията на създадена сериозна основа. По думите на Щайнер: „Основната дейност трябва да е да позволим на младите хора да открият своето място в света със самочувствие по отношение на своите сили на проницателност. Така те ще усещат истинската си човечност, защото образованието им е изцяло човешко.“

Ако учениците навлязат в зрелостта си със силно чувство за себе си, те ще ще бъдат по-добре подготвени за безпристрастно изучаване на дигиталните технологии. Тогава към тях може да бъде подходено, като към инструмент, като всеки друг такъв, със своите разбираеми способности и ограничения. Благодарение на своята проницателност е възможно да бъде погледнато отвъд хиперболата, която често заобикаля действителността на новите технологии, за да вдиша реалността на успеха им.

Значи ли това, че децата трбва да бъдат държани под похлупак по отношение на компютърните технологии, докато станат тинейджъри? Разбира се, че не. Валдорфското образование във всяка възраст следва да се основава на реалния свят, а компютрите имат сериозно място в съвременната действителност. Гимназията просто е етапът, в който е най-ефективно да се фокусираме директно върху същността на компютрите, как работят, защо функционират така и какви са ефектите от тях върху човечеството.

В детската градина децата по един естествен начин имитирт възрастните около себе си. Те учат основни уроци за компютрите наблюдавайки как ние си служим с тях. Децата знаят, че понякога възрастните трябва да използват телефон или компютър. Те трябва да видят как решаваме дали това е моментът и да разберат за какво ги използваме. Например, децата в детската градина може би знаят, че учителят им винаги изключва телефона си преди те да пристигнат, защото иска да посвети цялото си внимание на тях. Но един ден тя може да каже: „Деца, трябва да оставя телефона си включен, защото дъщеря ми ще ражда и не искам да пропусна обаждането.“ Тогава децата ще разберат, че учителката съзнателно е направила този избор заради важна причина.

От друга страна, виждайки как хора прекарват дълго време в тихи занимания с екрана, без да обръщат внимание на другите около тях, малките деца ще решат, че това е напълно приемливо социално поведение. Да чуват как възрастните изразяват липса на интерес към технологиите също звучи трудно за приемане. Все пак, ако учителите и родителите моделират умения и разбиране на тези устройства, тогава децата развиват усещането, че човешките същества ги контролират, вместо да им принадлежат.

В периода на основно образование, децата гледат на учителя като на авторитет, който внася целия свят в класната стая. Много родители също търсят учителя за насоки по отношение на ползването на компютър. По тази причина, учителите следва да бъдат поне толкова запознати с дигиталните технологии и социалните медии, колкото са по други теми.

Децата в наши дни ще срещнат съвременни предизвикателства като кибер агресия, пристрастяване към интернет, нарушаване на личното пространство, интернет изнудване и много други. Разбирането на тези проблеми може да се отрази в работата на учителя – от съзнателното избиране на приказки и басни, които изразяват морални уроци в началните класове до разглеждането на интернет културата във връзка със съвременната история в осми клас. Осъзнаването на това как личните взаимодействия и преживявания със света се променят към виртуални форми може да оформи усилията на учителя при напътстването на социални ситуации, създаване на общност и развиване на дълбока връзка с естествения свят.

Много може да се направи в детската градина, основното и средното училище за да се помогнена децата да се подготвят за навлизането в света на повсеместната дигитална технология. Научаването на рационално мислене може да изчака степента на развитие на децата, при която абстракцията и символното разсъждение идват естествено.

Трябва ли наистина валдорфското образование да се промени? Разбира се. Една жива форма на образование трябва непрекъснато да се развива. Но, както Щайнер често отбелязва, подходът за това е чрез работа отвътре. Учителите са отговорни пред децата да се образоват за този аспект на света, да го осмислят, да го обсъдят с колеги и родители и след това да го въведат в преподаването в съответствие с етапа на развитие на децата.

Родителите могат да се включват чрез задълбочаване на разбирането и обмисляне на тяхната собствена връзка с технологията, разговаряйки помежду си и с учителите за това какво се надяват децата им да оценят, когато пораснат и започнат да ползват компютри.

Щайнер определя по-дълбоката цел на образованието така: „Истинската цел на валдорфските училища е да възпитат свободни хора, които да управляват собствения си живот.“

Въпросът не е кога трябва да започне обучението по компютърни технологии. То вече започва скоро след раждането и неизбежно ще се случва, докато децата откриват света. Въпросът е как ще оформим тяхното образование за да имат свобода при работата с технологиите.

Източник: http://berkeleyrose.org/wp-content/uploads/Computers_RenewalArticle.pdf