Синята птица

Вместо да ни пожелават Приказна Коледа и Щастлива Нова година, децата от Валдорфското училище ни ги „направиха”. Те ни подготвиха приказна пиеса, на истинска сцена, с истински декори и истински актьори, разбира се, за да ни напомнят някои приказни истини за щастието. Плакатът за спектакъла е нарисуван от Иван, ученик от 8-ми клас.

Под режисурата на г-н Орлин Карагьозов, класен на 8-ми клас, 100 мънички и по-големи актьори, на възраст от 3,5 до 13 години, разиграха няколко сцени от пиесата „Синята птица“ от Морис Метерлинк. Това е една възхитителна творба, посветена на Щастието, което всички ние търсим през целия си живот.

Пиесата е пътешествие на две деца – Тилтил и Митил, които в навечерието на Коледа се срещат с феята Берилюн, която търси Синята птица, за да излекува внучката си от странна болест – не е щастлива. Тримата тръгват по пътя към Синята птица, като трябва да минат през Страната на спомена и на съня.

„Синята птица“ e вълшебно послание за малките неща, които ни правят щастливи. Метрлинг ни разказва красива притча, и малко тъжна и малко забавна, персонифицираща Щастието в различни същества, с различен характер и качества. И ни призовава сами да го открием – в себе си и в другите, в света около нас и в нас самите.

В пиесата се разглеждат различни видове щастия, като: „Щастието-да-бъдеш-здрав. – Не съм най-красивото, но съм пък най-важното. Нали вече ще ме разпознаваш? Ето го и Щастието-от-чистия-въздух, което е почти прозрачно… Ето го и Щастието-да-обичаш-родителите-си. Облечено е в сиво и винаги е малко тъжно, защото никой не го зачита… Ето ти го и Щастието-на-синьото-небе, облечено, разбира се, в синьо… Щастието-на-гората, което също така естествено е облечено в зелено — него ти можеш да виждаш всеки път, когато застанеш на прозореца… Ето го и добродушното Щастие-на-слънчевите часове в преливите на диаманта, и Щастието-на-Пролетта — в ярко смарагдовозелено…“

„Синята птица“, (L’Oiseau Bleu, 1909г.), е най-известната приживе пиеса на белгийския драматург, философ, поет и есеист — Граф Морис Полидор Мари Бернар Метерлинк (на френски: Maurice Polydore Marie Bernard Maeterlinck). Той пише на френски език, а стиховете и пиесите му са типични за символизма. През 1911 г. Метерлинк получава Нобелова награда за литература.

 

Откъс от пиесата:

Тилтил: – И всеки ден ли сте така красиви?

Щастието: – Разбира се, още щом отворят очи, всеки ден във всеки дом е празник. А после, щом вземе да се мръква, ето ти го и Щастието-на-залязващото-слънце, по-красиво от всички царе на света. След него — Щастието-да-виждаш-как-изгряват-звездите, позлатено като някое древно божество. После — развали ли се времето — идва Щастието-на-дъжда, обсипано с бисери; Щастието-на-зимния-огън предлага на премръзналите ти ръце своето пурпурно наметало… Не говоря за най-доброто от всички — то е почти брат на големите чисти Радости, които ей сега ще видите: Щастието-на-невинните-мисли, най-светлото сред нас. И после още… Но те наистина са много, никога няма да ги изброим, а трябва да предупредя и Големите Радости — те са там, в дъното, до небесните порти, и още не знаят, че сте пристигнали. Ще им съобщя по Щастието-да-тичаш-бос-по-росата, което е най-пъргавото…

…………………………
Разбира се, ние често си играем заедно… Най-отпред е Голямата-Радост-да-бъдеш-справедлив, която се усмихва всеки път, когато някоя несправедливост се оправи. Аз съм още много млад и затова не съм я виждал да се усмихва. Зад нея е Радостта-да-бъдеш-добър — тя е най-щастливата, но и най-тъжната; много трудно я удържаме да не отиде при Нещастията, които иска да утешава… Вдясно е Радостта-от-извършения-труд, редом с Радостта-да-мислиш… Ето след тях Радостта-да-вникваш, която все търси своето братче — Щастието-нищо-да-не-проумяваш…