Как учим биология по валдорфски? (интервю)

Веско Василев (г-н Веско) спечели интереса и симпатиите на нас и приятелите ни в социалните мрежи с вълнуващия начин, по който преподава химия във валдорфското училище. Г-н Веско обаче преподава при нас не само химия, но и биология. От следващата учебна година неговите възпитаници, сегашните седмокласници, ще бъдат първият випуск в нашата валдорфска гимназия, така че г-н Веско и неговите колеги ще са първите ни учители, преподаващи във валдорфската гимназия. Желаем им успех!

Ето какво ни разказа г-н Веско за биологията и валдорфската педагогика.

– Какво запали интереса Ви към биологията?

Самата природа. Отраснах в кв. Дианабад в София и прекарвах много време в Ловния парк. Отглеждах много цветя и дребни домашни животни вкъщи. Често ме водеха и на вилата да се грижа за градината. А когато си бях у дома вместо да пиша домашни и да отмятам списъка със задължителна литература, четях научнопопулярни книги и творчеството на Джой Адамсън и Бернхард Гжимек. Май така се започна. В основното училище най-много ме вълнуваше биологията, в гимназията пък се оказах в химическа паралелка, а после завърших екология в биологически факултет на СУ. Преминах по този път следвайки желанието и поривите си, без намеса и влияние от роднини и приятели.

Един час по биология при г-н Веско– Как протича един типичен час по биология при Вас?

Ето какъв ритъм следвахме тази година със седми клас:
Първо изпяваме песен и се раздвижваме с няколко упражнения. Те са свързани с нашия предмет – темата на песента бе дишането, а с упражненията „имитирахме“ растения и животни.
Следва преговор на материала от миналия час: припомняне на основните принципи, определения, обобщения и изводи, преглед на това, което учениците с направили самостоятелно в тетрадките. Това е момента да проверим как са „отлежали“ впечатленията в учениците.

След това се преподава новия материал, като винаги тръгваме от познат или близък до ежедневието ни обект, докато постепенно обхванем цялата тема на урока. Това правим чрез разказ, насочващ разговор, с помощта на образци или друг нагледен материал. Много често през този етап учениците показват интерес в посока, различна от планираната и целта ми в този случай е да вървя с тях и да „налея вода в мелницата“ на техния ентусиазъм, а отговорите на някои от въпросите спокойно оставям за следващия път, или им предлагам да ги открият сами в свободното си време след урока.


Следва самостоятелна работа, чиято основна цел е осмисленото наблюдение и подробното описание на случилото се преди малко. Стремим се за това да остане достатъчно време, защото тогава ученикът „прави“ урока, работи сам с материала пред него и го превръща в свой. Вълнуващо е да наблюдавам как от едни и същи „тухли“, учениците изграждат свои собствени „структури“ върху белите листа на тетрадките. Това е времето, когато аз съм на разположение за индивидуална работа с по-затруднените, или за допълнителни по-предизвикателни задания за учениците, на които взетия материал им идва лесен.

 

Ако остава време, можем да завършим урока с любопитна история от живота на някой известен учен от миналото или съвремието ни.

Това е в общи линии, но използваме всички възможности за „нетипични“ часове, например извънкласните посещения/занимания, както и тези по време на зелено училище.

– Какви са впечатленията Ви от децата, на които преподавате?

За първа година съм в училището и се запознах с тях тази година, тоест впечатленията ми са начални. А летвата, от която тръгваме е наистина висока. Намирам ги за задружен и сплотен клас. Силни индивидуалности, но се уважават и умеят да действат заедно.
Това е първият випуск в училището – те са „острието“ чрез което валдорфската идея си пробива път и намира реализация в България и със сигурност не им е лесно. Благодарен съм, че животите ни се преплетоха и се радвам, че и в бъдеще ще сме заедно, защото училището ни вече е гимназия и те ще са първите валдорфски гимназисти в страната ни. Пожелавам им успех във всичко!

Макар и странични, имам много добри впечатления и за по-младите възпитаници на училището и нямам търпение скоро да бъда полезен и на тях с каквото мога.

– Кое е най-голямото предизвикателство пред Вас като учител?

Да организирам работата си по начин, който представлява висококачествено обучение чрез валдорфските методи и изгражда ученици, адекватно покриващи държавния образователен стандарт. Това, което ме стимулира е, че така моето преподаване ще бъде полезно за развитието на всички ученици, а не само на тези с подчертан интерес към естествените науки. Вдъхновен съм да работя по тази задача и съм признателен за добрите условия, които има в училището за това. Благодаря на всички колеги и родители за сърдечния прием в колектива.