Нашите родители: Децата ми са в благоприятна и целебна за тях среда

Защо избрах валдорфското училище за моите две дъщери? Радостина Димитрова, майка на Ади, 5 клас и на Лора, Предучилищна група.

Запознах се с валдорфската педагогика, докато бях студентка и майка на малко прекрасно момиченце в Англия. Като всеки млад амбициозен родител исках да отгледам детето си по най-добрия начин и затова четях неуморно книги за детско възпитание и образование. Така попаднах на термина валдорфска педагогика и любопитството ми беше пробудено, защото за първи път попадах на нещо толкова различно от традиционното образование и възпитание.

Запознах се с основните принципи на валдорфското образование, а след това и по-задълбочено и с всяка прочетена страница се убеждавах, че тази система, като никоя друга, резонира с разбиранията ми, а и набляга на принципи, които независими проучвания са посочили като особено ползотворни за детското развитие: свободна неструктурирана игра, ритъм, изкуства и сръчности, премерени рискове и най-важното – учителят като модел за подражание, който възпитава чрез своята личност и действия, а не чрез възпитателни наставления, лишени от съдържание. Всичко, което четях, ми изглеждаше толкова хубаво и магично, че исках да го подаря на дъщеря си – както вкъщи, така и в детската градина, а в последствие и в училище.

Като плод на съвсем различна система, имах своите съмнения – дали тези прекрасни принципи няма да създадат деца, които не са пригодени за нашата действителност и съвсем неперфектно общество, дали детето ми ще придобие достатъчно добри академични познания, дали самата педагогика няма да се провали в амбициозната си мисия да създаде добре образовани, адаптивни, любопитни и дейни личности?

За да си отговоря на тези въпроси, се обърнах към информация от проучвания в различни страни с традиции във валдорфското образование. Обща тенденция в няколкото проучвания, които разгледах, беше, че валдорфските ученици имат добри резултати не само в сферата на изкуствата, но и в точните науки, както и в езиците. Освен това демонстрират по-силен интерес към предметите в училище, по-добри умения да общуват, както и по-висока ангажираност с проблемите на обществото. Броят на учениците, които не завършват гимназия, е нисък, а приемът им в университети – висок. Повечето проучвания констатират, че традиционното образование може да заимства добри практики, които съществуват във валдорфската педагогика, а финландската образователна система, която е последователно на водещо място в световните класации, от дълги години използва множество елементи от нея.

За себе си разбрах, че детето ми ще бъде валдорфски възпитаник, и ще направя всичко необходимо това да е възможно. След като завърших бакалавърската си степен, се върнахме в България и се преместихме в столицата, тъй като единствено там съществуваше лицензирана валдорфска детска градина. Оттогава изминаха почти девет години и дъщеря ми вече е в пети клас във валдорфското училище ЧСУ „Проф. Николай Райнов“, а по-малката – в предучилищната група към детската градина. Това, което училището и градината ни дават, е уютна и приветлива среда, в която децата ми растат щастливи и обгрижвани, свободни да изразяват себе си, а също и възможността да бъдат възпитавани и обучавани от отдадени и творчески настроени учители. Харесва ни, че изкуствата са също толкова важни и застъпени, колкото и точните науки. Оценявам високо и положителното отношение към ученето, което децата изграждат у себе си. Те ходят с голямо желание сутрин, а в часовете са активни, защото да си умен и знаещ не е сигнал, че си „смотан“, както често се възприема сред децата в традиционните училища. Децата в тази среда сякаш успяват по-дълго и в по-голяма степен да се насладят на детството. Обожавам приятелите на децата ми и не ми се налага да се тревожа дали някой сред обкръжението им не им оказва вредно влияние.

Мога да изброя още куп хубави неща, но това, което ми харесва най-много, е че децата ми са в благоприятна и целебна за тях среда. Ако вкъщи не сме успели да играем активно навън, ако сме гледали повече телевизия, отколкото е желателно, ако сме прекалили с десертите, за мен е успокояващо и облекчаващо съвестта да знам, че в училище и в градината ще имат много възможности да играят активно, да се хранят с добра и питателна храна, да бъдат далеч от каквито и да е екрани, и да се чувстват приети.