Валдорфска педагогика

Същност

wp1Създател на валдорфската педагогика е австриийският учен и философ Рудолф Щайнер (1861 – 1925). Най-важното за валдорфската педагогика е че в центъра на възпитанието и обучението стои целият човек: с неговата физическа, душевна и духовна същност, или както психологията ги назовава, с неговото тяло, психика и Аз. Стъпвайки на задълбоченото си познание за развитието на детето и неговите нужди, Щайнер създава методология на преподаване, в която по холистичен начин се работи не само за интелектуалното развитие на детето, но и за неговото волево и емоциално израстване. Като развива едновременно волята, чувствата и мислите на детето, валдорфското образование помага за изграждането на балансирани, уверени, мотивирани и творчески личности, които да са в основата на едно здраво общество. Валдорфската педагогика предлага холистичен подход в образованието и възпитанието, при който децата ходят с желание на училище и развиват дългосрочна мотивация да учат и да откриват света.

Детето

Днес ограмотяването на децата започва още в детската градина, а в началните класове учениците вече трябва да боравят със сложни понятия и академични текстове. Това е възрастта, в която се развива фантазията и образното у детето, а не понятийното абстрактно мислене. Какъв е резултатът? Притиснати от обстоятелствата, децата наизустяват обикновено нещата механично, възпроизвеждат ги, но не могат да се свържат с тях, да ги разберат, да развият интерес. Защо ги обвиняваме после, че са апатични, че нямат интерес към училището, че не могат да помнят, да мислят или че нямат чувства?

wp2Неправилното възпитание и обучение може да убие много ценни заложби в човека, да го обърка и да отключи заболявания в по-късна възраст, за които медицината няма обяснения. Ако гледаме на всяко едно дете като на едно уникално човешко същество, ако се опитваме да разберем какво носи то и какво му е потребно, за да разгърне неповторимите си индивидуални заложби по един възможно най-добър начин и му помогнем това да стане, не само ще формираме жизне- и дееспособни граждани, но и едно общество според естествените закони на развитието. Явно това е задача за бъдещето, но неговите основи се създават в настоящето. И сигурно много от сериозните проблеми могат да бъдат решени и предотвратени, ако се преосмисли познанието за човека и отношението към него. На практика, а не само теоритично.

А тази практика е ежедневие във валдорфските детски градини и училища. Работещите в тях педагози знаят, че на училище ходи целият човек, не само главата му, и помагат за разгръщането на воля, чувства и мисли според особеностите на съответната възраст. Малкото дете не трябва да се натоварва интелектуално по абстрактен начин, особено преди смяната на зъбите. В тази възраст не трябва да му се казва, а да му се показва, тъй като тогава то учи чрез пример и подражание, чрез действие, под формата на игра. Аритметичните действия и таблицата за умножение, например се учат не умозрително, а чрез ритмични движения. Буквите се учат не чрез свързване на чертички и ченгелчета, които за малките са непонятни абстрактни знаци, а като се разказват приказки, в които се срещат много думи с дадената буква. След това се рисуват сцени от приказката и буквата „се разсъблича”, т.е. разкрива постепенно от образа. Така детето се свързва цялостно, по един интересен и жив начин, а не абстрактно-механично с това, което учи. В Щайнеровата педагогиката изкуството не присъства като някакъв отделен самоцелен предмет, а е част от цялостното обучение и присъства във всички предмети. Така през цялото време се възпитават и чувствата, които в традиционната педагогика обикновено се игнорират. Причинно-следственото абстрактно мислене започва да се развива след 5-ти клас, когато в детето вече са налице силите, необходими за това. И това мислене също се извежда и възпитава чрез действия, опитности и преживявания, а не абстрактно-механично. Така винаги – с един или друг акцент – в процеса на обучение се включва целият човек. По този начин се формират хармонични, самоуверени, творчески личности. Не случайно педагогиката на Рудолф Щайнер се нарича изкуство да се възпитава, защото при нея обучението става по пътя на възпитанието. Важни са не временните резултати, а процесът на развитие и съзряване.

Във валдорфските училища няма стрес, няма състезателност и борба за оценки отвън. Всяко дете изработва в самото себе си критериите за оценка. Целта е не да се трупат знания и развиват някои отделни умения, а да се формират и развият в пълнота личностните качества на всяка една индивидуалност. А това става не само чрез трупането на интелектуални знания, но и чрез запознаването и упражняването на различни професии и занаяти. Във валдорфските училища учениците правят напр. малки постройки, засяват и събират жито, от което сами си правят хляб, моделират, коват желязо или мед, учат се на изкуството да се изразяват не само словесно, но и чрез движение, правят театър и различни проекти. Затова на Запад валдорфските възпитаници са предпочитани от работодателите във всяка една сфера – защото те могат да се справят и в най-трудни ситуации и да решават по най-креативен начин сложни казуси.

Обучение в епохи

wp3Обучението в т.нар „епохи“ също е съществен елемент на валдорфската педагогика. Това означава, че в продължение на 3-4 седмици по определено време всеки ден има занятия по един основен предмет, напр. математика, роден език или история. Останалите часове за деня са упражнения, чужди езици, изкуства, евритмия. Така вниманието се съсредоточава и задълбочава върху един основен предмет, което дава възможност за цялостно и трайно свързване с него, за развиване на задълбочен интерес. След съответното за дадената възраст „засищане”, основният предмет се сменя. За него настъпва необходимото за невидимата вътрешна работа забравяне. При следващата епоха от същия предмет, с него се работи на ново ниво. Според валдорфската педагогика, при ежедневното сменяне на няколко основни предмета учениците не могат да се свържат със съответното учебно съдържание и да развият задълбочен и траен интерес.

Преподавателят

Много съществена характеристика на валдорфската педагогика е нагласата и настроението, с които работи възпитателят – учител. Той не „упражнява” професията, а я твори. Класният учител е универсална, енциклопедична личност. Той преподава основните предмети от I до VI-VII клас, без да следва шаблони и стандарти. Учебното съдържание е съобразено със съответната възраст, но учебниците се създават в процеса на работата със самите ученици. Методиката следва основните принципи на възпитателното изкуство, но се сътворява отново и отново от всеки един педагог в зависимост от конкретния клас. Това е нелека, изключително творческа и отговорна задача. Затова валдорфските учители стават такива по силата на дълбок и силен вътрешен импулс, подготвят се дълго, много сериозно и съзнателно и непрекъснато се квалифицират и самовъзпитават, водени от основния принцип: „Детето трябва да се приема с благоговение, да се възпитава в любов и да се пуска на свобода.” От това произтича и огромната им отговорност, която те носят, но не като товар, а с благодарност. Затова работата им е изпълнена с ведрост, със спокойствие и увереност, които се предават и на възпитаниците им.

wp4Свободни хора могат да се формират от свободни личности. Затова валдорфското образование е свободно, т.е. поверено на съзнателността и отговорността на учителите. Училищата на Щайнер се самоуправляват от учителската колегия. При едно свободно образование, проникнато от съзнание за отговорността на педагозите, нуждата от контрол рязко намалява. На ежеседмичните учителски конференции се решават всички въпроси, свързани с живота на училището, но се отделя и специално внимание на децата с някакви затруднения. Всички солидарно се включват в решаването им. Водещо е не наказанието, а желанието да се помогне на детето. И колкото и странно да изглежда, след като цялата колегия се ангажира с любов и внимание към „проблемното” дете, то преживява положителна промяна.

Родителите

wp5Третата страна във възпитанието и обучението на децата – родителите – също участва съзнателно и активно в този процес, в сътрудничество с педагозите. Приемните разговори, редовните родителски срещи, посещението по домовете, създаването на съответните домашни условия, участието на родителите в управлението и в многобройните училищни празници и инициативи не са нещо спорадично, показно и формално, а са неразделна част от живота на училището. Така и самите родители понякога могат да научат много неща за себе си, за децата си и за социалното общуване.

Обстановката

wp6Обстановката в Щайнеровите детски градини и училища е изключително уютна. Мебели от естествени материали, меки лазурни цветове на помещенията (различни за всеки клас), играчки и учебни пособия от природни материали, близка до домашна обстановка както в сградата, така и в двора – всичко това създава у децата чувството за сигурност, защитеност и комфорт. А и самите те участват ежедневно в поддържането на реда и хигиената. Така развиват способност за социално общуване и чувство на отговорност за средата, в която живеят и работят. Излетите и екскурзиите имат също за цел да възпитават и развиват определени личностни качества, екологично съзнание или практическо обучение по даден предмет, напр. геология. Те се планират и организират с участието на самите ученици и някои родители.

Така в триединството деца – родители – педагози се формират бъдещите граждани на света.

Видео

Гледайте Теофана Манева – валдорфски педагог и Димитър Недков – родител, които разказват за валдорфската педагогика в Неделя Х3 на БНТ.

Теофана Манева, валдорфски педагог и Ваня Митинска, валдорфски педагог,учител с над 35-годишна практика и „Учител на годината“ за 2000-та година.