„Човекът и животните“ – светът е в нас и ние сме в света

Текст: Елица Виденова     Снимки: Юлиян Стоянов

„Бог спи в царството на минералите,

дреме в царството на растенията,

намира съзнание в царството на животните

и осъзнава Себе си в човека“

Руми

Във валдорфската педагогика четвърти клас залага нов подход към децата в съответствие със специфичните нужди на тази възраст. Вече го няма онзи свят на приказките от ранното детство, нито ученето чрез спонтанна имитация. По-високите, издръжливи и силни тела на децата са знак, че те вече са по-приземени, по-свързани със земята. Те са по-тежки, по-шумни и по-явно отстояват себе си. Но най-голяма е вътрешната промяна – трансформацията в света на чувствата им.

Пак в тази възраст е много важно преподаването да не се интелектуализира, а все още да остава на ниво емоции, които сега се развиват бурно. В този смисъл описаният тук материал не е базиран на научна теория, а е изведен на принципа на идентифициране на детето със заобикалящия го свят, на съпричастност с него и на осъзнаване на собствените способности и ограничения. От пети клас нататък материалът в природо-научните предмети, разбира се, вече е силно базиран и на науката.

Валдорфските дъски на г-жа Веляна отразяват по приказен и завладяващ начин триединството на орел, лъв и крава у човека, както и изведените до крайност характеристики у животните, които в човека съжителстват едновременно, в идеален баланс, но по-притихнали.

Епохата „Човекът и животните“ в четвърти клас на Валдорфско училище „Проф. Николай Райнов“ тази година обхвана четири седмици, през които класният ръководител г-жа Веляна Пенкова си беше поставила за цел да покаже на учениците, че у човека се срещат в идеален баланс характерните особености на всички животински видове. Човешкото тяло е разгледано като триединство от орела, който се характеризира с всевиждащия си поглед, олицетворяващ всепроникващия човешки ум, лъва, балансиращ всички свои сетива и емоции в идеална хармония, и кравата с нейната способност да превръща грубия растителен материал в така ценното мляко, като носител на волята.

При нас, човеците, тези характеристики не е необходимо да са в толкова изострена форма, защото, за разлика от животните, притежаваме разум, а с него идват и свободната воля, и правото на избор. Всички тези енергии, които протичат в човешкото същество в неповторим природен синхрон, човек трябва да използва мъдро, за да развие по възможно най-добрия начин. Човекът е освободил ръцете си и ходи горд и изправен като цар на природата, защото вътрешната сила, която му дава разумът, го прави такъв. Какво ще сътворим с тази сила – дали ще съграждаме, или ще рушим, е изцяло в нашите ръце. Това се надяваме да са почувствали децата ни в края на този един месец, през който писаха преразкази за различни животни, работиха върху изделия от глина и изготвиха собствен самостоятелен проект за животно по избор.

Епохата обхвана и основните характеристики на представители на различни групи животни. Заинтригува ръцете с произведения от глина на човешката глава, при която във фин баланс, без превес на някоя конкретна черта, са обединени основните и единствени белези на различни животни, и на еленски рога, които пък напротив – демонстрират щедростта, изобилието и дързостта на майката-природа.

Човекът и природата

Валдорфската педагогика класифицира света на четири царства: минерали, растения, животни и хора. Всяко царство е взаимосвързано с предходното и с всички едновременно, а заедно първите три се събират в човека. Целта е децата да се научат да наблюдават света около себе си и да откриват връзките между четирите природни царства. Така, с малко внимание към детайла, децата разбират, че камъните, макар привидно да не правят нищо в природата, помагат на хората да градят домове, стени и пътища. А какво могат да правят растенията? Ами животните? Водени по този начин, децата сами достигат до извода, че всичко на земята е важно и без него животът тук не би бил същият.

 Разглеждайки различни животни, децата насочват вниманието си към мислите, чувствата и действията, които са свойства на душата, както и към сетивата, които са връзката между нея и тялото.

Проектът за самостоятелна домашна работа на учениците включваше представяне на животно по избор, влагайки възможно най-голямо старание и стремеж към красота и прегледност.

Триединният човек и животинското царство

Човекът се разглежда като единство на три части: глава, торс и крайници. В обсъжданията с учениците всяка една от тези части се свързва с различен аспект от животинското царство и това води до по-задълбочено разбиране за животните, които изучаваме, както и за нас самите.

Главата, с характерната ѝ кръгла форма, меки линии, но и твърд, костелив череп, се поддържа в покой. Тя трябва да предпазва мекия мозък, който пък е вътрешно активен. Главата трябва да е спокойна, за да позволи на мозъка да върши работата си. В този смисъл главата на човека наподобява някои водни създания. В случая децата разгледаха от една страна сепията, която е изцяло мека и цялата – сетивност, и охлюва, който пък включва в себе си елемента на твърдата черупка – черепа при хората.

Торсът (средната част, или тялото в тесен смисъл) е лоното на чувствата ни, но той е и връзката между спокойната глава и много активните крайници. През сетивата и главата светът влиза в нас, а ние връщаме обработеното към света чрез делата, извършвани от крайниците. Възприетото не остава на ниво сетиво, а преминава през торса – изтръпваме при неприятен звук, сърцата ни затуптяват по-бързо, когато чуем хубава, хармонична музика, миризмата влиза чрез въздуха в белите дробове. Това е връзката, която осъществява торсът.

За да онагледи този възглед, г-жа Веляна разгледа с класа си таралежчето, което със съвсем мъничките си глава и крачета, е почти изцяло тяло, но когато иска да се предпази, то създава преграда между себе си и света. Понякога и ние имаме нужда да се оттеглим навътре в себе си, да останем сами в стаята си, да почетем спокойно книжка. Така децата разбират и оценяват нуждата от лично пространство на всеки един човек.

Рисунки и преразкази със собствени думи

Класът разгледа и елена и кошутата, като еленските рога след това бяха изваяни от глина. Еленът е разгледан като контрапункт на умерената човешка физика, докато неговите рога са символ на прекаленото, крайното, едностранчивото. Все характеристики, които ние, хората, трябва да се опитваме да модерираме в себе си.

Крайниците са най-активните части на тялото ни. Чрез тях ние даваме израз на намеренията си. Те са инструменти на делата ни, чрез които развиваме силните си страни и изразяваме вродения си потенциал. Ако искаме да променяме света, го правим през крайниците. В крайна сметка децата достигат до извода, че животни-крайници практически няма, защото само човекът е успял да ги развие така, че чрез тях да може да прави всичко. Да, човекът не може да лети с ръцете си, но може да построи самолет.

Крайната цел на тази едномесечна епоха беше децата да видят, усетят и прозрат животинския свят чрез себе си. Всеки един аспект беше разгледан изцяло от гледна точка на човека. Това подготвя децата за следващия етап, когато в пети клас започват да учат предмет „Биология“ и акцентът вече няма да е изцяло върху тях, а ще се съсредоточат в подробности и върху растителния свят. Мястото на минералите идва в края на пети клас или най-късно в началото на шести, а след това, чак до осми клас, обект на предмета „Биология“ отново става човекът.