За интернета на нещата

От Елица Виденова и Смиляна Лозанова

„Не сме сигурни кой е открил водата, но със сигурност не са рибите.“

Джон Кълкин, учен и критик (1928-93)

Привличаме и създаваме хора, свободни…но мислещи. Отворени, но преценяващи. За да станат такива, трябва време. Дотогава носим отговорност ние – родителите и учителите.

Да си заровим главата в пясъка и да отричаме, че светът не е мръднал, би ни превърнало в рибите, които не са открили водата. Родители сме като всички останали – с устройства. Училището ни е почти на пъпа на София. Децата ни не учат сред бали сено и всъщност кабинетът ни по информационни технологии е доста добър. Ние знаем, че има интернет, както и че това на снимката по-долу не е валдорфски телевизор.

Телевизор по валдорфски?
Снимка: Смиляна Лозанова

Обичаме технологиите и сме отворени за тях, но за децата ни – след 5 клас, моля. Дотогава при нас те ще имат музикални инструменти, скъпи материали за изкуство, най-добрите учители, време за изследване, откриване, учене и приятелство.

За отношението на валдорфската педагогика към използването на технологии от ранна детска възраст и кога това става безопасно и полезно можете да прочетете и тук.

Темата е застъпена и в редица интервюта на ментора на Валдорфското училище Кристоф Йохансен пред български медии.

Действително, за отношението ни към дигитализацията в образованието, която сякаш масово се възприема като нещо положително и се поощрява от държавата, ни питат най-често по време на отворени врати, открити уроци и други наши обществени събития.

Това показва, че родителите си задават въпроси за дигиталните технологии, осъзнават предимствата и недостатъците на интернет за децата и търсят отговори. Вярваме, че родителите, които проявяват активен интерес към развитието на детето си, информират се за откритията на неврологията и напредъка на педагогиката, независимо дали е валдорфска, или не, подсъзнателно знаят отговора и затова задават въпроса. Те разбират, че да оставиш малкото си дете два часа на телефона или по-голямото – с пълен достъп до паролите за домашния интернет и да му се позволи неприкосновено да го използва, е най-малкото безотговорно.

В нашите часове няма телефони. Има далеч по-интересни неща.

Считаме подхода си към дигиталните технологии от ранна детска възраст не за алтернативен, а за проява на здрав разум. Валдорфската педагогика е отворена и адаптивна и отчита приноса на дигиталните технологии за усъвършенстването на познавателните способности у човека – висшите мисловни процеси, с чиято помощ хората придобиват знания, решават проблеми и правят планове за бъдещето. Ключовата дума тук е „усъвършенстване“ – тоест, тези умения вече трябва да са налични у детето и то да е достигнало възраст, в която да разпознава разликата между реалния и виртуалния свят, да е развило проницателност. Това е възрастта около 12 години, или 5-6 клас.

Колкото по-усъвършенствано е дадено умение, толкова повече човек може да се възползва от устройство, предназначено да го подобри. Например колкото по-добре владеем математическите операции, толкова по-полезно може да ви е едно изчислително устройство. Колкото по-добре сме усвоили един чужд език, толкова по-полезен може да ни бъде Google Преводач, но той не може да замести гмурването в културата и манталитета на другия.

Какво е възможно да се случва при валдорфските ученици в по-голяма степен, отколкото при деца, обучавани по стандартната педагогика, така че интересът им към технологиите да е значително по-слаб в ранна детска възраст, отколкото при други деца? Защото това е факт. Разликата вероятно е в това, че децата ни са заети с други занимания, които са им много интересни – изкуство, спорт, музикални инструменти, сръчности, истории точно за тяхната възраст, както и работата по проекти, които ангажират любопитството и вниманието за продължително време. Така не остава време за застояване пред устройства. И понеже това е средата в училище, въпросът за собствени телефони рядко се повдига от малките.

Във Валдорфското училище телефоните се съхраняват в заключван шкаф, ключът за който се намира у Майката на къщата. Децата тук знаят, че е правило на учебното заведение телефоните да се оставят сутрин на входа и да се вземат преди тръгване. Не, достъпът до тях не е напълно ограничен и всяко дете, което има нужда да влезе във връзка с родители, семейство или треньори, има тази възможност. Разликата е, че, следвайки напътствията на валдорфската педагогика, ние даваме възможност на децата тук да изживеят ученето пълноценно и да създават социалните си връзки и контакти от първо лице, а технологията да бъде добавена като помощно средство. Така създаваме балансирани, отговорни, находчиви и истински хора с опит и умения в много и различни сфери от живота. Изкушения не липсват, но е факт, че в нашите класни стаи не „цъкат“ телефони и не могат да се чуят изрази като „На мен ми е много тъпо по български и цял час си стоя на телефона“, а родителите после да плащат за частни уроци през почивните дни, за да се покрива повторно вече преподаден материал.

В този смисъл основният въпрос относно използването на дигитални технологии в образованието би следвало да бъде: Как да развием пълната палитра на човешкия опит, така че дигиталните технологии да го подобрят, а не да го изместят? През 2019 г. своя принос към дискусията даде и Международният форум за валдорфско образование (Хагски кръг), изготвяйки следните 10 принципа:

Към „Здравословно детство в епохата на цифровите технологии“:

  1. Децата се учат най-добре от директния контакт с хората.
  2. Децата учат различно на различните етапи от своето развитие.
  3. За да се учат, децата трябва да се движат. Колкото по-малко е детето, толкова по-голяма е нуждата да бъде активно и ангажирано с практически неща.
  4. Развитието на основните двигателни умения предхожда и засилва развитието на фините такива.
  5. Децата трябва да завършат в голяма степен физическото развитие на възприятията и сетивните си органи, преди те да бъдат приложени към дигитални устройства.
  6. Неорганизираната, започната от децата игра е най-полезното занимание на детството, което дава възможност на децата да развият въображението си чрез изследване и изживяване на света около тях.
  7. Когато малките ученици започнат да имат достъп до цифрови екрани, ролята на възрастните да гарантират безопасността им в онлайн света е от ключово значение, за да могат те да се научат да ги използват внимателно и отговорно. Човешките възможности за обективно възприятие, прозорливост и мислене – които са основата за свобода и отговорност на личността – се нуждаят от време и пространство, за да узреят.
  8. Децата първо трябва да развият житейски умения, на базата на които да започнат да придобиват дигитални такива.
  9. Образованието трябва да се ръководи от педагогически ценности, а не от икономически или политически интереси.
  10. Ученето означава повече разгръщане на човешкия капацитет, отколкото натрупване и задържане на информация.

От 12-годишна възраст възраст нататък обаче акцентът е върху безопасното използване на интернет. Полезни ресурси по темата можете да намерите и тук, но ето, че и това е работа на родителите, защото темата е засегната съвсем минимално в нормативите на Министерството на образованието.

Има основни положения при използването на интернет от деца и юноши, които всеки родител трябва да вкорени в съзнанието си, включително това, че нито връстниците, нито медийната, рекламната или социалната среда би трябвало да имат превес над интуицията и здравия ни разум като родители.

А сигнали на Горещата линия за борба с незаконно и вредно за деца съдържание на тел: 124 123 могат да се подават по всяко време.