Как се създава валдорфско училище? Поглед 10 години назад.

Весела Еленкова е сред основателите на Валдорфско училище и детска градина „Проф. Н. Райнов“. преводач, учител и автор. В тази статия тя разказва за първите години от основаването на училището.

През 2007 г. в София беше открита първата валдорфска детска градина,

в която се запознахме: родители, мотивирани да удовлетворяват истинските потребности на своите деца по най-добрия възможен начин. Обичахме учителите и д-р Тодор, Баховия терапевт на градината, събирахме се на родителска среща всеки месец и бяхме ентусиазирани да изучаваме възпитателната философия и да я следваме вкъщи. Помагахме за поддръжката на двора и сградата, приготвяхме сладкиши за валдорфските празници. В постоталитарната източноевропейска действителност всичко това беше съвсем ново и непознато преживяване, изпълваше ни с усещане за топлина, приятелство, общност… струваше си!

Но годините в детската градина отминават бързо – и сега накъде?!

Всеки знае колко важен преход е тръгването на училище, каква огромна значимост има фигурата на първия учител за детето. Така се появи родителската инициатива за основаването на училище. И сигурно наистина сме били изпълнени с ентусиазъм, защото, когато гледам назад сега, десет години по-късно, и ясно си давам сметка какви ресурси са необходими за подобно начинание – всякакъв вид ресурси – се питам как сме го постигнали. Но ако можех отново да избирам, отново щях да го направя.

Започнахме да се събираме редовно и да обсъждаме планове за действие. Проведени бяха срещи с представители на МОН. Създадена беше учителска група, която да разработи валдорфски учебни програми – по онова време доста различни от официалните. Дори беше организирано едноседмично обучение с Ян Нет от Нидерландия, лектор на първия 12-седмичен въвеждащ курс по валдорфска педагогика, проведен в България – от който се беше родила първата валдорфска детска градина, в която се бяхме запознали ние…

Но тъкмо преди началото на учебната година инициативата се раздели, изправена пред първото кризисно решение: можем ли да започнем без разрешение и все пак да дадем на децата си валдорфско образование? Или да им дадем възможност ‚да се запознаят с обществото“ в установена институция, като се постараем да открием вдъхновяващ учител? Каква е тяхната истинска потребност? И кое е най-добро за общото благо? Да се погрижим ли да обезпечим своя интерес, или да работим за повишаването на доверието в държавните институции, като зачетем върховенството на закона и се опитаме да създадем „истинско валдорфско училище“ тогава, когато имаме готовност за това? И до днес нямам отговор на този въпрос, но мнозинството избра втората възможност. И така, открихме вдъхновяващ учител – Анелия Андонова, която се влюби в нашата кауза и започна да ни помага.

След училище водехме нашите първи трима ученици във

Валдорфската занималня на госпожа Силвия Василева

Тя беше член на учителската група и ние я бяхме поканили с откриването на училището да бъде първата валдорфска учителка. Госпожа Василева беше завършила 12-седмичния въвеждащ курс и имаше богат опит в алтернативните системи на образование. И се заехме за работа. Днес наистина звучи странно, защото работата ни се състоеше в ежеседмични срещи, на които обсъждахме възможности (и споделяхме мечти) какво да направим, как да финансираме начинанието, как да привлечем съмишленици за нашата кауза – родители и учители, готови да се ангажират с нея. Три валдорфски майки – Нели Долдурова, Людмила Тенекеджиева и Гергана Георгиева полагаха огромни усилия за набавянето на всички необходими документи и разрешения, а останалите – тогава бяхме общо шестима – помагахме с каквото можем. Бяхме в пълно единомислие. И се радвахме на подкрепата на ЧДГ „Златно зрънце“ и представители на Антропософското общество в България.

Работехме усилено. Взехме под наем помещение в сградата на ЧДГ „Златно зрънце“ и я ремонтирахме в съответствие с изискванията за училище. Поканихме Кристоф Йохансен от IAO (Асоциацията за Валдорфска Педагогика в Централна и Източна Европа и Далечния Изток), който ни разясни как да организираме дейността – образователната и управленската, а с щедрата подкрепа на немската фондация „Софтуер“ АГ

Малката ни класна стая беше готова за началото на първата учебна година

Тя щеше да започне с трима ученици – двама в I клас и един във II. Страницата се отгръщаше и започваше нова глава. Някои си тръгваха, идваха нови хора. Да се организира и ръководи училище, съвсем не е толкова лесно, колкото изглежда – множеството решения, които трябва да се вземат, множеството нужди, които трябва да бъдат посрещнати, са постоянно изпитание за издръжливостта и находчивостта. И все пак онези няколко първи семейства пазят и до днес спомена за съкровените моменти, които са споделяли тогава, в самото начало, а всички противоречия отдавна за разрешени и забравени.

През 2012 г. училището и ЧДГ „Златно зрънце“ решиха да се преместят заедно от полите на планината в центъра на града. Беше организирана огромна кампания за привличане на нови семейства, така че да се поеме наемът на прекрасна къща в тих жилищен квартал недалеч от центъра на София – и да се осигурят всички необходими разрешения (въпрос с особено значение което в бюрократична посткомунистическа държава като нашата). Като че ли всичко се развиваше гладко… до деня, в който училището и детската градина се озоваха в ситуация на сериозно разминаване във възгледите и невъзможност да изгладят конфликта. Това отне години и едва през 2015 г. двете сдружения отново заработиха заедно.

Страниците се отгръщаха, семейства идваха и си отиваха, след раздялата с ЧДГ „Златно зрънце“

Училището основа своя детска градина

Трудно беше да се определят ролите и отговорностите, да се намират учители, да се установят правила – развитието на една училищна общност изисква огромни усилия. Парите все не стигаха и не беше никак лесно. Тогава, през 2016 г., беше приет нов закон за образованието и Валдорфското училище се озова в ново положение: на него вече можеше да се гледа като на извор на надежда, като на носител на здравословна и ефективна образователна традиция, като на институция, която дава своя ценен принос в българската образователна система, като на център за култура и творчество… Или поне такъв е идеалът, към който се стреми екипът, с ясното съзнание, че стъпките по пътя към идеала далеч не са толкова лесни, колкото копнежа по него. Беше организран нов 12-седмичен въвеждащ курс във валдорфската педагогика за учители в предучилищен и училищен етап, съвместно със сдружение „Приятели на Валдорфската педагогика“, основатели на ЧДГ „Златно зрънце“ и организатори на първия 12-седмичен курс по валдорфска педагогика в България.

През 2019 г., отново благодарение на усилията на родителите и с щедрата финансова подкрепа на „Софтуер“ АГ, училището отново се премести в нова, по-просторна сграда. Броят на децата надмина 100, а в следобедните часове бяха организирани творчески занимания по интереси със свободен достъп за всички деца в града. От 2021 г. училището получава държавно финансиране и вече е цялостно функционираща институция, изправена пред нови трудности – трудностите на днешния ден, чрез които израства.

Да се изброят всички, които са допринесли за раждането и развитието на нашето Валдорфско училище в София, би било много трудно. Всеки, който е бил част от тази общност, е дал своя уникален принос. И все пак, следва да се отправи специална благодарност към господин Кристоф Йохансен, изпълнителен директор на IAO, който през всички тези години от 2015-та до днес работи присърце за нашата кауза, и като ментор на учителите и цялата организация, и като ръководител на 12-седмичния въвеждащ курс, заедно с госпожа Шейда Айзъл, както и към… и към… и към…

Да бъдеш част от валдорфското семейство, е специално преживяване.

автор: Весела Еленкова