Първи клас по валдорфски

„Започнахте ли вече да четете?“

„Какво е това плетене?“

 „Ами ако вече са се научили да пишат, какво ще правят цял първи клас?“

Питате ни, а ние ви разбираме. До неотдавна много от нас бяха тук, където сте вие сега – на този житейски праг, наречен избор на училище в първи клас. Осъзнавайки тази отговорност. С тази несигурност. Претегляйки безспир плюсовете и минусите. В крайна сметка решението е лично и съкровено, определяно от собствения ни багаж на пораснали деца, опита ни на работещи хора, вече пресели плявата от житото, и вътрешното ни усещане за това кое е добро за децата ни – за характера и наклонностите им.

Целогодишно отваряме вратите си за родители и деца, които търсят своето място. Откритите ни уроци дават възможност от първа ръка да се добие впечатление за валдорфската педагогика на практика, да се усети енергията на учителя и състоянието на учениците.

Валдорфската педагогика е на сто години, но поради ситуацията с COVID-19 дори и на нас, родителите и учителите във Валдорфско училище „Проф. Николай Райнов“, да видим резултатите от прилагането ѝ на практика ни се дава за първи път. Училището е на десет години и все още нямаме „алумни“, чието развитие да можем да проследим. Това, което всички родители тук обаче можем да потвърдим, е че във валдорфското училище може да се говори – с учителите, с Управителния съвет, с другите родители, с другите ученици, с администрацията. Тук всички се учим един от друг, постоянно.

А как се учат децата в първи клас във Валдорфското училище вече можем да покажем и нагледно в резултат от събраните материали, изпращани по имейл на класния ни ръководител от началото на извънредното положение.

Валдорфското училище е акредитирано от Министерството на образованието, което означава, че имаме задължение да покриваме одобрения от МОН материал в цялост. Статутът ни на „иновативно училище“ обаче ни дава свободата да го разпределяме и преподаваме в съответствие с подхода на валдорфската педагогика, който е силно основан на неврологията и етапите на физическото, емоционалното, психическото и умственото развитие на детето.

Първи клас във валдорфската педагогика е периодът, към който трябва да подходим с доброта и красота. Тогава се опитваме да научим децата, че светът е едно добро и безопасно място, изпълнено с обич. Това е моментът, в който трябва да затвърдим у децата вродената им съпричастност – човечното образование, което е силна основа на валдорфската педагогика. Именно такава е средата, която се опитваме да създадем за учениците си и в която да ги потопим в първи клас.

В същото време обаче в началото на възрастовата група от 7 до 14 години в детското съзнание започва да се промъква представата за злото в света. Едно своеобразно пробуждане. Това също е причина в обучението им до трети клас да се използват приказки – и то такива, при които доброто винаги надвива злото, но не лесно. Това носи голямо удовлетворение на децата и в тази възраст четенето и разказването на приказки като част от учебния процес не бива да се смята за загуба на време или прекомерно олекотяване на програмата. С напредването на възрастта на учениците приказките преминават в разказване на истории, легенди, притчи и разкази, което доказано помага на мозъка по-добре да възприема факти и информация, както и да ги анализира правилно, смислено и в по-широк контекст.

Освен всичко това за едно шест или седемгодишно дете все още е от изключително значение да се движи колкото се може повече. Затова в първи клас при нас преподаването не е в тази стриктна форма на продължително седене мирно на чин – която е и най-голямото притеснение на родителите при прехода от предучилищна група към първи клас, как изведнъж детето ще започне да седи на чин?! Сега все още детето учи, движейки тялото си – скачайки, тичайки, катерейки се, придвижвайки се с различно темпо и в различна близост до други хора и предмети. Разбира се, не в същата степен, както в детската градина, но не и със способността за концентрация и статичност на едно осем или деветгодишно дете. Така ученикът научава границите си, както и тези на другите хора – ключово житейско умение. Това е и фазата, в която фината моторика продължава да се развива, а с това – и мозъкът. Тук е мястото на цялото това плетене, шиене, ръкоделие – с една дума, сръчности, които при нас са ежедневен, а не допълнителен предмет в първи клас.

Първи клас е и възрастта на въображението, когато то е в най-потентната си фаза. Това е възрастта на красотата и емоциите. И ние искаме да ги подхранваме с изящество, внимателно подбрани цветове, симетрия, безкрайни възможности за творчество и откривателство. Така човек излиза „извън кутията“ и развива способност да намира находчиви решения в най-разнообразни ситуации, независимо от професията си. Ето защо валдорфският учител, със своите великолепни черни дъски, често се доближава много близо до това да е артист (повече за това можете да прочетете в статията „Учителят като художник“).

Без Валдорфското училище да е училище по изкуствата, тук децата работят с художествени материали от най-високо ниво, защото за нас е важно да усетят от ранна възраст качеството, към което трябва да се стремят през целия си живот. От акварелите и пастелите до хартията – децата ни се докосват ежедневно до най-доброто, което се предлага.

Както и в останалите класове, в първи клас обучението е разпределено на т.нар. главни уроци, обединени в „епохи“. Главните уроци в първи клас са по рисуване на форми, български език и литература, и математика. Допълнително децата имат по три часа английски и немски език на седмица, много практически занимания, изкуство, спорт и народни танци. Епохите обхващат по усмотрение на класния учител 3 или 4 поредни седмици.

Главният урок представлява първият стоминутен блок на всеки учебен ден. В него е включено ежедневно свирене на флейта, което развива дробовете и спомага оросяването на мозъка преди предстоящото му натоварване, ритмични упражнения, които подготвят тялото и задават темпото му за деня, и обучение по един предмет, който, ако се съдържа в обичайната програма за деня, се учи още веднъж. Това означава, че в някои дни децата имат например три часа математика, вместо един, в продължение на един месец. В рамките на епохите пък учителите се опитват да подчинят в духа на съответния главен урок и останалите занимания в учебната дейност. Такова разпределение на материала дава възможност на учениците да вникнат в съдържанието му, да го усетят чрез различни педагогически подходи и валдорфски техники, да го осмислят чрез разкази, истории и приказки, да го изобразят по най-различни начини, така че понятията да заживеят в съзнанието им. А междувременно разнообразните занимания, в които се потапят децата с голяма степен на сериозност – изкуство, музика, народни танци с автентичен български фолклор, ръкоделие, земеделие, занимания на открито, развиват емоционалния им свят, способността им за съпричастност, която в тази възраст е много мощна, умението им да изразяват мислите и емоциите си чрез думи и образи, както и да анализират поведението и обстоятелствата на децата и възрастните, с които общуват всеки ден. Но освен това те се учат и на старание, стремеж към съвършенство, завършване на започнатото, симетрия, красота – качества, които неизменно съпътстват чувството на удовлетвореност у всеки от нас, независимо с какво се занимава.

В ситуацията на коронавирус родителите успяхме да видим от първа ръка преминаването на учениците от писане с печатни букви към ръкопис. Наясно сме, че в държавните и в повечето частни училища това започва още в началото на учебната година – във Валдорфското училище също ще бъде така от 2020-2021 г. Много от одобрените от МОН учебни материали включват писане на форми, но по-опростени, и на вече начертани редове, без цвят. Рисуването на форми е основополагащ предмет във валдорфската педагогика, който не само подготвя ръката за изписването на ръкописни букви, но и възпитава у децата вече споменатия стремеж към красота и съвършенство. Работи се в специални тетрадки с бели листове, без редове, с пастели. От децата се очаква да съобразяват много неща – да позиционират формите, така че от всички страни и по между им да остава еднакво разстояние, да разполагат огледални образи, да съчетават цветовете, плътността и дебелината на линиите, да е прегледно и красиво. Формите стават все по-сложни с напредването на учебната година, като някои представляват истински произведения на изкуството. Упражняват се не само на хартия, но и с прежда, в пясъчник, с ръка във въздуха, с крачки на пода, търсят се в природата и в заобикалящата ни среда, асоциират се с различни животни, както и с усещания, спомени и приказки. Така една спирала, която подготвя за изписването на красиви кръгчета при „о“ и „а“, и на правилни дъги при „с“, „д“, „з“ и „в“, заедно с различните начини на разполагане и свързване, води до раковина, за която междувременно могат да се научат безброй подробности и любопитни факти.

Тъй като и родителите този път бяхме преки свидетели и участници в преминаването на децата от печатно към ръкописно писане, успяхме да видим как буквално в рамките на един ден, след едномесечната, последна за годината епоха по писане на форми с горевизуализираната сложност, децата ни просто прописаха. И то красиво. Видимо ръцете им са достатъчно тренирани за изпълнението на сложните знаци, които в началото изписваха в големи редове, а постепенно – в нормални. Причината обаче е и в достигнатото умственото развитие, което по естествен начин ги доведе до този етап, така че това да не е един мъчителен и изсилен процес, а съвсем нормално продължение на наученото досега.

При четенето станахме свидетели как по естествен начин децата започнаха да четат по-дълги текстове, част от които са съставени от класния ръководител специално за тях. Във валдорфските училища учителите избират от различни одобрени от МОН буквари и читанки това, което им се струва подходящо като тон и настроение спрямо темперамента и особеностите на децата от класа както поотделно, така и като общност. В четенето и разказването на приказки и истории валдорфският учител е незаменим. Изборът на текстове следва едновременно емоционалното и психическото развитие на децата (например за това да вършиш добро, без да очакваш отплата, за разликата между приятелче и другарче, за значението на силата, за добрата дума, за прибързаните изводи и прочее), настоящия момент в страната на преподаване и в света (например приказки на българска тематика през април, когато отбелязваме годишнина от Априлското въстание, както и такива, свързани с отношението ни към природата, по повод на Деня на Земята на 22 април, текстове за Цветница и Великден) и други особености. Децата не четат просто заради самото четене, а участват в обсъждания на прочетеното, то се повтаря неколкократно в различни форми, не се изоставя. И за всичко това има време, което валдорфската структура на епохи позволява.

Особено подходящи за децата в тази възраст са част от приказките на Братя Грим, а преводът на Димитър Стоевски, с неговия възвишен, приказен, прелестно книжовен език и вече необичайни за ежедневието ни изрази като „драгоценен приятел“, „омайна сладост“ и други, предизвиква въображението на децата и обогатява речника им.

В първи клас приказките съпровождат въвеждането на всяка буква и цифра. С тях се обясняват житейски ситуации, отношения и промени. Така децата се учат да не се притесняват да изразяват мислите и чувствата си със собствени думи. Съвсем скоро, още от трети клас, те ще бъдат поощрявани да съставят собствени истории, които устно да представят пред класа с висок, красив език.

Тези истории служат и за вдъхновение в изкуството и сръчностите, в които се потапят децата. Във валдорфската педагогика има силен акцент върху артистичните занимания и на тях се гледа много сериозно. Те не са почивка от академичното учене, не са игра. Напротив, в тези няколко часа на ден децата са силно концентрирани в дейности, които ние тук наричаме работа. Проектите им често обхващат няколко дни, а и седмици, което кара децата да мислят за тях и извън училище, да планират дейностите си за утре, да очакват – т.нар. „учене през нощта“, когато възприетата информация става част от паметта.

Математиката вероятно е предметът, при който разликата с начина на преподаване в стандартизираната педагогика е най-голям. Във валдорфските училища в първи клас се въвеждат едновременно и четирите действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Те съпровождат представянето на всяка нова цифра и се визуализират и упражняват чрез игри, ролеви ситуации, предмети, съотношения и, отново, приказки. Много от методиките на валдорфската педагогика вече са популярни сред българските учители и се използват като различни варианти за усвояване на действията. Във валдорф често се използват т.нар. смятане в решетка (grid math), сингапурският модел на смятане на петици, визуализация чрез еднакви предмети със стремеж за опростяване до десетици, и прочее. Тъй като въвеждането на действията става много рано в учебната година, до приключването ѝ децата вече съвсем свободно смятат и по-сложни задачи, които в стандартизираните училища се въвеждат към средата на втори клас.

Учителят не предлага готово решение, а поощрява учениците сами да достигнат до него по собствен път, следвайки собствена логика, дори да е различна от тази на учителя. Ако е смислена и ефективна, детето не се разубеждава, а напротив, поощрява се да я следва систематично и уверено.

Тезата на валдорфската педагогика е, че ученето никога не спира. То не е необходимо да се случва само в класната стая, нито само с учител. Родителите в тази възраст все още са много силна част от самоличността на детето. То все още не може напълно да си се представи като отделна част от тях, въпреки че съвсем скоро, само след година, ще започне да се чуди как е възможно да е произлязло точно от тях. Във възрастта 7-8 години детето едновременно попива всичко от родителите и учителите си, но и започва да ги подлага на съмнение. Това е ключов момент в развитието му, защото за него всичко, научено досега, е било чистата истина. Усъмнявайки се в него, то започва да търси новата си истина, която ще бъде отразена в образованието му през следващата година. И това във валдорфската педагогика ще се повтаря всяка година, докато младият човек сам открие мястото си в заобикалящия го свят.