Рисуване със сух пастел за извайване на характера

Рисуването със сухи пастели е основна техника във валдорфското изкуство. Консистенцията на сухите пастели наподобява тази на тебешира, но те съдържат много по-фини пигменти, които могат да са и с естествен произход. За разлика от маслените пастели, сухите не съдържат овлажнители и восък. Те могат да се размазват, за да се получават плавни преходи между цветовете и именно тази техника, най-вече с използване върховете на пръстите, е особено терапевтична не само за деца, но и за възрастни. Чрез нея се извеждат на преден план особености на характера, начин на мислене и дори неосъзнавани душевни състояния.

Тъй като сухите пастели не могат да се смесват преди употреба, както някои видове бои например, всеки цвят има широка гама от нюанси. По-бледите цветове се получават с постепенно добавяне на бяло, а по-тъмните – на черно. Да успеят да постигнат точния цвят е голямо предизвикателство за децата и този процес развива у тях не само сетивата за зрение и допир, но и способността да се съсредоточават в задачата си, да извеждат започнатото докрай, да работят чисто и спретнато, да бъдат търсещи, изискващи от себе си хора.

Сухите пастели могат да са меки и твърди. Меките се използват най-често, защото с тях се постига кадифена мекота на цветовете и са много приятни на допир. Много са подходящи за хора с изострен, дори агресивен характер, които имат нужда да бъдат охлаждани, омекотявани. Твърдите пък предизвикват характерите, които имат нужда от каляване на волята, развиване на самодисциплина и изграждане на самочувствие.

Класният ръководител на първи клас във Валдорфско училище „Проф. Николай Райнов“, г-жа Силвия Василева с радост се съгласи да подари на всички ни една приказка, изрисувана с меки сухи пастели, която, типично по валдорфски, носи послание за съответна добродетел, на която трябва да се обърне внимание на децата през месец май. Можете да следвате работата на г-жа Силвия и да рисувате заедно с нея. Заниманието е подходящо както за деца, така и за възрастни, а след него предлагаме анализа на г-жа Силвия за благотворния ефект на рисуването със сухи пастели върху различните темпераменти при децата.

Г-жа Силвия Василева: „Сухият пастел помага на децата да успяват да се свързват чрез цветовете, да откриват четвъртата част на самия пастел – това, че той може и да се разтваря. Докосвайки пастелите с най-външната част на ръцете си, когато ги допираме към материала на листа с възглавничките на пръстите,  разтваряме и самия цвят. Така развиваме усещането си за допир. Има деца, които не обичат да бъдат докосвани. Но чувайки самата история, която съпровожда рисуването, и нейния сюжет, те се отпускат, става им интересно, опитват, изпробват цветовете, а може би някога ще усетят и желание към различните цветове и комбинирането им. Тогава те допускат допира, доколкото е тяхната граница, а не тази, която им се налага отвън. Затова казваме, че дори и тези най-твърди материали, които съставляват сухия пастел, могат да бъдат разтваряни от децата. Така те работят за своето физическо тяло, но също така и за някои етерни части, които у тях са много фини.

При различните темпераменти могат да се развиват различни неща. На сангвиничния темперамент това може да помогне да завърши работата си и да бъде пълна рисунката. Чрез работата с цветовете той обича да вижда света със своето разбиране и с голямо въодушевление. Историята също го води към това.

На меланхоличния темперамент може да помогне да излезе от вечното потъване в нещата, да започне да вижда различните цветове. Още в началото може да усети трудност при свързването на единия цвят с другия, но той изпробва и е склонен да посреща съпротивата и да я тества чрез самия материал. Така ще бъде сигурен, че е помогнал не само на себе си, но и на другите.

Флегматичният темперамент е най-труден за работа, защото когато срещне тази твърда основа, усеща, че тя не е подходяща за него, не е неговата среда. Историята обаче може да го заинтригува. Възможно е, виждайки различните цветове, да реши да опита. За него е много добре да може да свързва единия цвят с другия, да види какво ще се получи от свързването им и така да излезе от себе си, да не стои все встрани, без да изпробва нещата в природата или пък това, което се изисква като задача, за да може да завърши работата си.

Настройката на холеричния темперамент е, че той всичко знае и може. Това занимание може да му помогне да излезе от себе си. Когато го подканим да опита пак от този цвят, да не го оставя да стои на границата с другия, да затопли някои по-студени нюанси, да вложи нещо от себе си, той ще се почувства много значим и би могъл да надскочи своята едностранчивост чрез рисуването, това все да бърза, и така да изгради в себе си и малко търпение.“