Дистанционното обучение от гледна точка на валдорфската педагогика

От Мартин Роусън, преподавател на Валдорфския семинар за учители в гр. Кил,  в Свободния университет на Щутгарт и в училище „Кристиан Моргенщерн“ в Хамбург, Германия

От началото на извънредното положение в Република България Валдорфско училище „Проф. Николай Райнов“ също премина към дистанционна форма на обучение. Спецификата на валдорфската педагогика обаче прави участието на учителите незаменимо, а подходът ни към използването на технологии за учениците в най-ранна възраст, от подготвителен до четвърти клас, изисква още повече творчество и находчивост от страна на учителите, за да остават във връзка с тях и да поддържат любопитството и интереса им към ученето живи. В тази преводна статия можете да научите кои са някои от принципите, следвани от валдорфските педагози в настоящата необичайна ситуация в световен мащаб.

Статията е публикувана в оригинал на 02 април 2020 г. тук. Снимките са собственост на Валдорфското училище в България.

Социалната изолация, която всички понастоящем трябва да спазваме, и дистанционното домашно обучение налагат да се помисли какви са принципите на обучението от гледна точка на валдорфската педагогика. През последните няколко години се опитвах да оформя теория за ученето за валдорфското образование (Роусън, 2018, 2019 и 2020 г.) – нещо, опитвано досега едва от малцина, в това число най-вече Йост Шийрен (2012 г.) и Петер Рьобел (2000, 2017 г.). Този труд ми даде възможност да формулирам няколко много условни идеи за ученето онлайн от вкъщи. През последните две седмици преподавам онлайн в гимназиален етап, но съм в постоянна връзка с други учители, които преподават на ученици от всички възрасти, и имах възможността да събера впечатленията на колеги-валдорфски учители в Китай, които правят това вече шест седмици към момента на списване на тази статия. Тъй като през последните две седмици водя и онлайн курс за учители, успяхме да съберем впечатления от цял Китай.

Съветвам читателите да обърнат внимание на някои от по-дългите обяснения за ученето, които качих на уебсайта www.learningcommunitypartners.eu. Следва кратко обобщение на основните аспекти на ученето. Всяка тема е последвана от сбито обсъждане на съображенията, свързани с онлайн преподаването и обучението, както и на домашното обучение, като тук не правя опит да ги оправдая или да предоставя аргументи в тяхна полза. Това е направено в току-що цитираната литература.

Позволете ми първо да започна с определение на ученето, което е подходящо за възрастта на детството и младостта. Ученето е процес на индивидуализиране, в който духовната същност на човешкото същество, Азът, се ангажира с тялото, което помещава (физическото тяло и жизнените процеси, протичащи в него), и се стреми да установи връзка със себе си, другите и света. Този процес на немски се нарича Selbstbidung – себеоформяне при съприкосновение с природата, живия свят и социалните и културни структури, обитавани от човека, както и стремеж към изграждане на стабилна идентичност и постоянство в представянето на себе си – способността да се действа автономно в рамките на зададената за човека среда. Наричаме това трансформиращо учене и в него участва цялото човешко същество.

От гледна точка на антропософската антропология силите, които изграждат, формират и организират телесните процеси в първата фаза на живота до етапа на смяната на зъбите, отчасти се освобождават от тялото и вече могат да формират и индивидуализират вътрешния живот на мислите, чувствата и волята – процес, който наричаме учене. В ученето душата възприема изживяванията, които човек поема чрез сетивата си, и емоциите, с които им реагира, и ги превръща в памет. В хода на живота духът – Азът – бере плодовете на тези вече вградени в паметта му изживявания, като извлича от тях силите, които са му необходими, за да генерира и обогатява особеностите на характера си и способностите си. Човешкият дух – Азът – израства посредством тези асимилирани изживявания във формата на дългосрочни способности. Щом имам способността, щом вече мога, аз съм променен човек. Ето защо говорим за трансформиращо учене. То води не само до повече знания и умения, но и фундаментално променя същността ни. Ставаме по-опитни и способни в това да разбираме още по-висока степен на сложност. Въпреки това е ясно, че не всяко учене е трансформиращо в този смисъл, особено учене, което е едностранно – прекалено физическо, интелектуално или емоционално.

Децата и младежите обаче учат през цялото време неформално и инцидентно, както и посредством формални и структурирани инструкции. Внимателно установената ритмика на ученето пък го превръща в систематичен навик. Когато хората учат, защото имат интерес или вътрешна мотивация, това, което научават, се разгръща и разширява, а способността им да научават се увеличава значително. Наричаме това разгръщащо се учене. То се стимулира от усещането на човека, че ученето е биологически съвместимо с него. Когато хората учат само заради очаквания и натиск върху тях или защото така трябва, като цяло полагат само минимални усилия. Това се нарича защитно учене. Има още две концепции, които е полезно да бъдат разбрани правилно: повърхностно учене, което включва краткотрайна памет за факти, речник и думи, и задълбочено учене, при което изживяванията са свързани в смислен контекст и са част от по-дългосрочно израстване в разбирането. Задълбоченото учене се развива посредством прилагането и свързването на наученото с по-широк контекст. Живите концепции са тези, които се разгръщат в хода на целия живот чрез нови преживявания. Всяко съществено ново изживяване се отразява върху следващите изживявания на учащия се, като го отварят за още по-широко разбиране и смисъл.

От валдорфска гледна точка има няколко фактора, които се отразяват върху ученето. Те включват това човек:

  • да се чувства спокоен и в безопасност;
  • да се чувства желан и добре дошъл в учебната ситуация;
  • да бъде активна част от образователната общност;
  • да усеща подкрепа и да разполага с необходимите за учене инструменти;
  • да усеща, че задачите са разбираеми;
  • да усеща смисъл в усилието да участва;
  • да се чувства в синхрон със ситуацията и да е с будни сетива.

В училище, в главния урок и в останалите часове, се инвестира значително време тези условия да се създават на ежедневна база (това понякога се нарича ритмична част на урока).

Съображения, свързани с онлайн преподаването/ дистанционното обучение:

  1. Добри канали на комуникация между учители и ученици, учители и родители, ученици и ученици, както и колективно усещане, че всички преминаваме през това заедно. Стремеж всички да имаме добър достъп. Тъй като семействата разполагат с различни ресурси, някои деца ще бъдат по-привилегировани социално, икономически и академично, докато други няма да имат такива предимства.
  2. Децата трябва да изпълняват кратка поредица от упражнения за координация, разтягане, подскачане, активиране на усещанията и баланса на тялото, да упражняват таблицата за умножение, да рецитират стихотворение или дори да пеят, ако са сами. Останалата част от учебния процес може да бъде прекъсвана често от някакъв вид физически упражнения (тичане нагоре-надолу по стълби, подскачане на въже, подскоци на място, пляскане с ръце и др.)
  3. Дори ако не можем да се срещаме, трябва да имаме поне ежедневен контакт с учителя и класа, използвайки наличните медии.
  4. Изработваме ясни инструкции и подкрепяме тези, които се чувстват несигурни.
  5. Поощряваме учениците да са във връзка по между си и да си помагат.

От гледна точка на учителя основните предпоставки са капсулирани в идеята на Щайнер за „икономия на преподаването“. Здравословното учене се осъществява, когато максимално количество материал се представя за минимално количество време, използвайки най-простите средства… но по такъв начин, че нито едно дете или ученик да не загуби общата представа за ситуацията. Здравословно учене означава да се ограничат до минимум нездравословните аспекти и да се повиши максимално положителното светоусещане. Ако учениците като цяло имат усещане за свързаност, тоест, ако имат чувството, че разбират какво се иска от тях, те усещат, че могат да управляват задачите, които са им поставени, и че разполагат с инструментите и ресурсите, които са им нужни, и усещат, че това има смисъл.

Съображения във връзка с онлайн обучението:

  • Предоставяйте достатъчно материали, като се стремите да са технически опростени. Поставяйте ясни задачи и често повтаряйте целите и начините на работа. Нека учениците сигнализират дали са разбрали и дали работата им върви добре (достатъчно е едно усмихнато човече).
  • Давайте на учениците ясни указания как да работят. Задайте ясни ограничения – не по-дълго от наличното време в един нормален учебен час, а дори и по-кратко. Така децата (и родителите) не се притесняват дали правят нещата правилно и в достатъчен обем.
  • Поощрявайте децата да спират, когато се уморят, и да правят други неща.
  • Децата имат нужда от повече поощрение, отколкото в час, поради липсата на жив контакт с вас и с другите ученици.

Основните фактори, които влияят върху качеството на икономията на преподаването, са: 

  • Качеството на обучението зависи от това доколко задълбочена е подготовката на учителя. Учителят трябва да знае предварително какво следва да научат учениците, кои са съществените точки, кои аспекти са централни и да ги представи така, че да станат очевидни за учениците. Трябва също да прецени и какво от материала не може да бъде преподадено по този начин и да го остави за по-късно.
  • Учителят трябва да има силна вътрешна връзка както с изучавания предмет, така и с учениците си, което се проявява чрез ентусиазиран интерес.
  • Материалът и учебният процес трябва да бъдат представени по възможно най-артистичен начин, който да демонстрира, че отделните части са взаимосвързани в едно цяло по смислен начин. Материалите трябва да са с високо естетично качество.
  • Материалите трябва да са приспособени към конкретните образователни нужди и интереси на конкретната образователна група.
  • Задачата за учениците трябва да им предлага широк набор от възможности да се ангажират с нея при различно ниво на интерес и способности.
  • Редовната и индивидуализирана конкретна обратна връзка и оценяването на обучението са много важни, като тук също така се предполага, че учениците са информирани какво се очаква от тях.

Изводите от всичко това за онлайн преподаването/дистанционното обучение са:

  • Внимателно избирайте и разработвайте материала, така че да отговаряте на нуждите и ограниченията на ситуацията (помагайте си с дигитални презентации и дизайн).
  • Координирайте се с други учители, така че учениците да не получават нито прекалено малко, нито прекалено много материал.
  • Старайте се задачите да са разнообразни и в идеалния вариант да могат да бъдат изпълнявани без помощ от родителите (някои родители имат повече време и умения, а други – не. Не разчитайте родителите да се превърнат в учители).

Ученето преминава през следните етапи, които имат отражение върху онлайн обучението:

Учебна дейностОбичайни съображенияСъображения при онлайн/дистанционно обучение
Наситена на изживявания/Участие в образователна общностПряк опит чрез правене или чрез разкази, които провокират въображението. Ученикът се потапя в изучаваната култура, което фокусира очакването и усещането му за удивление към общността на класа. Учителят не заявява намеренията си, а ги носи и излъчва с увереност.Като цяло трябва да избягваме, когато е възможно, да се опитваме да въвеждаме нов материал и ново обучение. По-добре е да се концентрираме върху упражняването на съществуващите умения и познания. Ако обаче въвеждате нови изживявания, то те трябва да са посредством наблюдение, четене на интересни материали, добри изображения или гледане на подходящи филми (документалните телевизионни филми обикновено обясняват концепции и насочват аудиторията какво да мисли). Възможностите за участие (особено при ученето на езици, музика, евритмия) са силно ограничени. В някои случаи вероятно е по-добре просто да оставите настрана този предмет или дейност, докато трае социалната изолация. По-младите ученици може да имат нужда от споделен график със заниманията (напр. всички започват по едно и също време със стих, който всеки изрича вкъщи). Дори при по-големите ученици е необходим редовен социален контакт с класа веднъж седмично.
ЗабравянеИзживяванията, които остават в съзнанието през нощта, се съхраняват и свързват с други изживявания. Този процес може да бъде подобрен чрез ясното съзнание на учителя за това явление по време на подготовката му, така че да го вплете в първоначалното изживяване.Това остава от съществено значение за учебния ритъм и трябва да бъде част от учебната рутина дори от разстояние. Вероятно учителят трябва да обмисля по-добре думите си и да се изказва по-ясно от обикновено, за да насочва несъзнателното свързване на учениците.
Спомняне, споделяне, създаване на смисълИндивидуално спомняне на субективни изживявания, обогатявани в несъзнателното и споделяни в клас.Индивидуално спомняне – водене на бележки за важни изживявания, писмени описания, разкази между партньорите онлайн. Обсъжданията могат да бъдат организирани, но това е технически трудно. По-големите ученици могат да кажат какво означава дадено нещо, но е най-добре този процес да бъде оставен за насочвано обсъждане, с изключение на гимназията, когато писмените разсъждения могат да бъдат обсъждани от групата и онлайн.
УпражняванеРабота в клас/домашна работаТова е основната ни дейност. Учениците имат нужда от наситени с въображение, находчиви начин за разнообразно прилагане на познанията си – може би дори да разработват задачи един за друг. Важно е задачите да бъдат разнообразни, така че всички ученици да могат да участват. Може да се изпраща редовна, индивидуализирана обратна връзка по имейл. Учениците имат нужда от време на време да получават директна помощ по телефона или чрез видеовръзка. Препоръчително е да се задават по-дългосрочни задачи, като наблюдение, учебни дневници, дневници за четене, портфолио от произведения на изкуството. Такива задачи са и по-лесни за планиране.
Усъвършенстване на умениятаВ рамките на един месец интензивно упражняване могат да се установят първите признаци на устойчиво учене.След един месец можем да очакваме учениците да свикнат с този начин на учене.

Ясно е, че при онлайн и домашното обучение се пропускат основни елементи, като това да се учи от някого – за учителите, да се учат от това, че са в учебна група, от богатия пряк опит и от това да са в синхрон с ученето. Въпреки това този вид учене ще подпомогне образованието на учениците при тези специални условия, ако учителите не забравят основните принципи на валдорфската педагогика.

Препратки

Loebell , P. 2000. Lernen und Individualität: Elemente eines individualisierenden Unterrichts. Weinheim: Deutscher Studien Verlag.

Loebell, P. 2017. „Lernen im Kontext der Waldorfpädagogik.“ Lehrerrundbrief 102 (May):31-45.

Rawson , M. 2018. „Life processes and learning in Waldorf pedagogy.“ Research Bulletin for Waldorf Educaion XV111 (2).

Rawson, M. 2019. „A complementary theory of learning in Waldorf pedagogical practice.“ Research on Steiner Educaion 9 (2):1-23.

Rawson, M. 2020. Waldorf Education Today: a critical introduction. Abingdon: Routledge. 

Schieren , J. 2012a. „The concept of learning in Waldorf education.“ Research Bulletin for Waldorf Educaion 17 (2):37-46.

Schieren, J. 2012b. „The concept of learning in Waldorf education.“ Research on Waldorf Education 3 (1):63-74.