Валдорфска педагогика
Същност
Създател на валдорфската педагогика е австриийският учен и философ Рудолф Щайнер (1861 – 1925). Най-важното за валдорфската педагогика е, че в центъра на възпитанието и обучението стои целият човек: с неговата физическа, душевна и духовна същност, или както психологията ги назовава, с неговото тяло, психика и Аз. Стъпвайки на задълбоченото си познание за развитието на детето и неговите нужди, Щайнер създава методология на преподаване, в която по холистичен начин се работи не само за интелектуалното развитие на детето, но и за неговото волево и емоциално израстване. Като развива едновременно волята, чувствата и мислите на детето, валдорфското образование помага за изграждането на балансирани, уверени, мотивирани и творчески личности, които да са в основата на едно здраво общество. Валдорфската педагогика предлага холистичен подход в образованието и възпитанието, при който децата ходят с желание на училище и развиват дългосрочна мотивация да учат и да откриват света.
„Най-големи усилия трябва да влагаме да възпитаваме свободни човешки същества, които могат сами да определят посоката и целта на живота си.“
Рудолф Щайнер
Детето
Днес ограмотяването на децата започва още в детската градина, а в началните класове учениците вече трябва да боравят със сложни понятия и академични текстове. Това е възрастта, в която се развива фантазията и образното у детето, а не понятийното абстрактно мислене. Какъв е резултатът? Притиснати от обстоятелствата, децата наизустяват обикновено нещата механично, възпроизвеждат ги, но не могат да се свържат с тях, да ги разберат, да развият интерес. Защо ги обвиняваме после, че са апатични, че нямат интерес към училището, че не могат да помнят, да мислят или че нямат чувства?
Неправилното възпитание и обучение може да убие много ценни заложби в човека, да го обърка и да отключи заболявания в по-късна възраст, за които медицината няма обяснения. Ако гледаме на всяко едно дете като на едно уникално човешко същество, ако се опитваме да разберем какво носи то и какво му е потребно, за да разгърне неповторимите си индивидуални заложби по един възможно най-добър начин и му помогнем това да стане, не само ще формираме жизне- и дееспособни граждани, но и едно общество според естествените закони на развитието. Явно това е задача за бъдещето, но неговите основи се създават в настоящето. И сигурно много от сериозните проблеми могат да бъдат решени и предотвратени, ако се преосмисли познанието за човека и отношението към него. На практика, а не само теоретично.
„Ако едно дете успява в играта си да отдава цялата си любов на света около себе си, то ще успява и в сериозните задачи по-нататък да се отдава с увереност и сила в служба на света.“
Рудолф Щайнер
А тази практика е ежедневие във валдорфските детски градини и училища. Работещите в тях педагози знаят, че на училище ходи целият човек, не само главата му, и помагат за разгръщането на воля, чувства и мисли според особеностите на съответната възраст. Малкото дете не трябва да се натоварва интелектуално по абстрактен начин, особено преди смяната на зъбите. В тази възраст не трябва да му се казва, а да му се показва, тъй като тогава то учи чрез пример и подражание, чрез действие, под формата на игра. Аритметичните действия и таблицата за умножение, например се учат не умозрително, а чрез ритмични движения. Буквите се учат не чрез свързване на чертички и ченгелчета, които за малките са непонятни абстрактни знаци, а като се разказват приказки, в които се срещат много думи с дадената буква. След това се рисуват сцени от приказката и буквата „се разсъблича”, т.е. разкрива постепенно от образа. Така детето се свързва цялостно, по един интересен и жив начин, а не абстрактно-механично с това, което учи. В Щайнеровата педагогиката изкуството не присъства като някакъв отделен самоцелен предмет, а е част от цялостното обучение и присъства във всички предмети. Така през цялото време се възпитават и чувствата, които в традиционната педагогика обикновено се игнорират. Причинно-следственото абстрактно мислене започва да се развива след 5-ти клас, когато в детето вече са налице силите, необходими за това. И това мислене също се извежда и възпитава чрез действия, опитности и преживявания, а не абстрактно-механично. Така винаги – с един или друг акцент – в процеса на обучение се включва целият човек. По този начин се формират хармонични, самоуверени, творчески личности. Не случайно педагогиката на Рудолф Щайнер се нарича изкуство да се възпитава, защото при нея обучението става по пътя на възпитанието. Важни са не временните резултати, а процесът на развитие и съзряване.
„Когато децата рисуват или просто играят с боички, цялото им човешко същество развива интерес в това, което те правят. Ето защо ние трябва да позволим на писането да се развие като следствие от рисуването.“
Рудолф Щайнер
Във валдорфските училища няма стрес, няма състезателност и борба за оценки отвън. Всяко дете изработва в самото себе си критериите за оценка. Целта е не да се трупат знания и развиват някои отделни умения, а да се формират и развият в пълнота личностните качества на всяка една индивидуалност. А това става не само чрез трупането на интелектуални знания, но и чрез запознаването и упражняването на различни професии и занаяти. Във валдорфските училища учениците правят напр. малки постройки, засяват и събират жито, от което сами си правят хляб, моделират, коват желязо или мед, учат се на изкуството да се изразяват не само словесно, но и чрез движение, правят театър и различни проекти. Затова на Запад валдорфските възпитаници са предпочитани от работодателите във всяка една сфера – защото те могат да се справят и в най-трудни ситуации и да решават по най-креативен начин сложни казуси.
Преподавателят
Много съществена характеристика на валдорфската педагогика е нагласата и настроението, с които работи възпитателят – учител. Той не „упражнява” професията, а я твори. Класният учител е универсална, енциклопедична личност. Той преподава основните предмети от I до VI-VII клас, без да следва шаблони и стандарти. Учебното съдържание е съобразено със съответната възраст, но учебниците се създават в процеса на работата със самите ученици. Методиката следва основните принципи на възпитателното изкуство, но се сътворява отново и отново от всеки един педагог в зависимост от конкретния клас. Това е нелека, изключително творческа и отговорна задача. Затова валдорфските учители стават такива по силата на дълбок и силен вътрешен импулс, подготвят се дълго, много сериозно и съзнателно и непрекъснато се квалифицират и самовъзпитават, водени от основния принцип: „Детето трябва да се приема с благоговение, да се възпитава в любов и да се пуска на свобода.” От това произтича и огромната им отговорност, която те носят, но не като товар, а с благодарност. Затова работата им е изпълнена с ведрост, със спокойствие и увереност, които се предават и на възпитаниците им.
„Истинските учители не са тези, които са учили педагогика като наука за работа с деца, а тези, в които педагогиката се е събудила чрез разбиране на човешката природа.“
Рудолф Щайнер
Родителите
Третата страна във възпитанието и обучението на децата – родителите – също участва съзнателно и активно в този процес, в сътрудничество с педагозите. Приемните разговори, редовните родителски срещи, посещението по домовете, създаването на съответните домашни условия, участието на родителите в управлението и в многобройните училищни празници и инициативи не са нещо спорадично, показно и формално, а са неразделна част от живота на училището. Така и самите родители понякога могат да научат много неща за себе си, за децата си и за социалното общуване.
Обстановката
Обстановката във валдорфските детски градини и училища е изключително уютна. Мебели от естествени материали, меки пастелни цветове на помещенията (различни за всеки клас), играчки и учебни пособия от природни материали, близка до домашна обстановка както в сградата, така и в двора – всичко това създава у децата чувството за сигурност, защитеност и комфорт. А и самите те участват ежедневно в поддържането на реда и хигиената. Така развиват способност за социално общуване и чувство на отговорност за средата, в която живеят и работят.
Така в триединството деца – родители – педагози се формират бъдещите граждани на света.
Видео
Гледайте Теофана Манева – валдорфски педагог и Димитър Недков – родител, които разказват за валдорфската педагогика в Неделя Х3 на БНТ.
Теофана Манева, валдорфски педагог и Ваня Митинска, валдорфски педагог,учител с над 35-годишна практика и „Учител на годината“ за 2000-та година.
Прочетете още и:
Статии от раздел „Валдорфска педагогика“
А искате ли да научавате и новините от нас? Присъединете се към нашата Фейсбук страница! Там споделяме всичко най-интересно и ново.
