Тригодишно дете разговаря с баба си по Skype. Друго седемгодишно чете приказка с баща си на Kindle. Дете, което има проблеми с пространствената ориентация, играе на Тетрис.
Дали това е приемливо? Или добро? Възможно ли е нещо друго да бъде… по-добро?
След 15 до 20 години научни проучвания върху употребата на технологиите (и техните постоянно променящи се форми), имаме много конкретни и все пак не толкова окончателни резултати, колкото можем да си представим.
Ето какво знаем. Знаем, че прекомерната употреба на средства за масова информация при децата може да доведе проблеми със съня, слаб самоконтрол, ниски оценки, лични нива на задоволство, засилена враждебност, безпокойство, затлъстяване, и депресия. Също така променя структура на мозъка, като създава предпоставки за пристрастяване. Тези, които са класифицирани като пристрастени към технологиите страдат от видими структурни изменения в мозъка. А наскоро стана ясно, че когнитивният контрол сред потребителите на множество медии се забавя в сравнение с тези, които потребяват по-малко на брой технологии. Това изследване кореспондира много добре с друго проучване, което установява намаляване на вниманието с една трета, в следствие засилената употреба на средства за масова информация.
Но всичко ли е толкова негативно? Проучвания показват, че някои технологии поддържат или дори засилват връзките, помогат на момичета в отношенията им с родителите им, и помагат при дислексия, и това са само някои от примерите.
Какво е заключението? Неотдавна Американската Асоциация на Педиатрите препоръчваше пълно забрана за излагане на децата под 2 години пред екрани, но през септември 2015 те промениха позицията си, тъй като „в свят, във който “времето пред екрана” вече e „цялото време“, политиките трябва да се променят или стават невалидни“. Сега те дават серия от съвети за справяне с тази постоянно разрастваща се сложна ситуация.
Независимо от негативите и позитивите, които изникват ежедневно около дебата за технологиите, за много социални учени, педиатри и образователни експерти, същността на проблема е в това, което децата ни ВЕЧЕ НЕ ПРАВЯТ.
Какво всъщност е заместено от стоенето пред екраните по средно 7.5 часа на ден? Знаем отговора – много различни активности с доказани високи ползи за познавателните способности като свободна игра, време навън, скучаенето, и директната комуникация с приятелите и семейството.
От развитието до класната стая
Докато първоначалните резултати от употребата на технологии в класната стая бяха обнадеждаващи, научни изследвания от реалното осъществяване на усилията в тази посока са откровено мрачни.
Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие публикува обширно изследване „Студенти, компютри и учене“, което разкрива, че „употребата на компютри изглежда не е важен фактор, който да обясни различията в представянето на студентите по математика, четене, или наука. Повечето държави, които са инвестирали значителни средства в компютърни технологии за училищата не отбелязват голям напредък в постиженията на учениците през последните 10 години“.
Технологиите в училище не само не помагат, но и влошават представянето на учениците. Същото проучване показва, че учениците с най-голям достъп до технологична база, имат „значително по-ниски резултати на тестовете“ в сравнение с учениците, които са имали по-малък или никакъв достъп.
Дали не става дума за учители, които не знаят как да ползват технологиите правилно? Или са най-вече компаниите, които ги налагат повече, отколкото самата учебна програма.
Факт е, че понякога технологиите могат да имат полезно приложение в учебния процес, но тези позитиви могат да бъдат постигнати от по-добре установени, нетехнологични средства. Валфдорските педагози виждат изключително много възможности за подпомагане на ученето в класната стая чрез нетехнологични средства – уроци по музика, игра, обучение на открито, писане на ръка, изкуство – и затова питаме – защо изобщо технологиите се смятат за необходими в класната стая?
Много родители, дори и тези от Силициевата долина, решават този дебат в полза на изпитаните във времето методи и резултати от нетехнологизирано образование за децата си. Както Алан Ийгъл, мениджър в Гугъл, споделя в статия за Ню Йорк Таймс „Училището от Силициевата Долина, където компютрите са забранени“: „Напълно отхвърлям идеята, че използването на техника може да те научи на граматика. Идеята, че едно приложение на iPad може да научи децата по-добре да четат или смятат, това е абсурдно“.
Когато Валфдорските педагози обмислят какво е необдходимо на децата, за да са успешни в един технологичен свят, ние оспорваме идеята, че трябва да се знае как работи всяко едно устройство, особено като се има предвид краткия му живот. Имаме нужда от ученици, които могат да измислят и да усвояват бързо ВСЯКО умение. Имаме нужда от ученици, които могат да свързват отделните части в едно цяло, да разсъждават логично и да решават проблеми, да разбират математически и алгебрични понятия. И има множество по-добри, доказани офлайн начини, които да обучат учениците на тези умения.
В крайна сметка, научните изследвания все още текат и журито все още „не се е произнесло“ във връзка с кумулативния ефект, който технологиите имат върху нашите деца и културата ни на учене. Валфдорските педагози ясно и просто заявяват: всичко това може да почака. Развийте любопитството на детето, неговото въображение и критично мислене чрез богата, разнообразна програма на обучение. Ангажирайте главите, ръцете и сърцата им, като ги потопите в научно доказано и ориентирано към резултите обучение.
Превод от английски: Паулина Николова
Оригинален текст с препратки към източници и изследвания:
https://blog.waldorfeducation.org/2016/10/deferring_electronic_media/
