Автор: Найден Йотов, учител

Актьорите Милена Маркова и Рашко Младенов

Срещата с големите личности винаги оставя неизгладим отпечатък в душата на чувствителните хора. Когато слушаме разкази за тях, ефектът е подобен, което дава храна на мисълта, че личността трансцедира конкретиката на тялото и времето, в което живее. Вечерта, посветена  на 130 годишнината от рождението на нашия патрон Николай Райнов, премина в осезаемото присъствие на големия българин, в разказите и спомените за него, в творчеството му, въплътено в рисунки, мисли, наставления към някои от наследниците му, които имахме честта да приемем в новата сграда на училището ни. Така приемствеността оживи пътя ни напред. В краткия си разказ внучката на Николай Райнов – скулпторката Диана-Мария – се превърна пред очите ни в детето от спомените й, а портретът на именития й дядо, сякаш непоклатим в своята строгост, я гледаше изпитателно от юбилейното пано до нея. Сред историите една изпъкна по особен начин, особено на фона на скорошната годишнина от бомбардировките над София – тя касаеше упоритостта на артиста, затънал в работа, сам в своя кабинет, посред падащите наоколо бомби и упорито отказващ да се помръдне от мястото си. Обикновено твърдоглавие, ще кажат някои. Аз виждам в това обаче съвсем друго нещо и то е непоклатимата убеденост за важността на пътя и неотменимостта на личната съдба. Ето такъв е нашият патрон!

Диана-Мария, скулптор, внучка на Николай Райнов

Колегата Орлин Карагьозов умело ни доведе до вратите на три от множеството галерии на вселената: Николай Райнов – Художникът, където бяхме посрещнати от изкуствоведа д-р Станислава Николова, посветила години на изследване на творчеството му, Мистикът и Поетът, изказан от актьорите Милена Маркова и Рашко Младенов, и строгият, но внимателен Човек, споделен от Диана-Мария. Цигулката на Смиляна Лозанова улесни пътя ни с деликатното си присъствие.

Д-р Станислава Николова, изкуствовед
Смиляна Лозанова, цигулар

Картини на художника и вариации на неговия портрет, видян през детските очи, посрещнаха гостите на събитието в съседните зали. А времето измина като във вълшебна приказка и официалното събитие прерасна в приятелски разговор за делата и дните на големите личности, по чиито стъпки с надежда вървят и малките възпитаници  на нашето училище. Тук ще припомня думите на самия Райнов:

Всеки от нас минава тоя дълъг път, всеки дращи с ръце жестоките скали, всеки се стреми към върха – волю-неволю. Грехът разяжда мнозина, негли всинца ни, мами нашите души, омагьосва ги, държи ги в плен. Ала царството на Нощта е недълготрайно: за всекиго изгрява слънце. В тия борби на човека със себе си се развива – стих по стих – вечната поема на душата.”.

Как почетохме 130 години от рождението на патрона на нашето училище, видният белетрист, художник, поет, филосот и мистик Николай Райнов.
Портрети на Николай Райнов, нарисувани от ученици

До нови срещи!

София, 15.11.2019

Препоръчани статии