Теофана Манева (г-жа Теофана, както я наричаме ние) е един от основателите на нашето валдорфско училище и детска градина, дългогодишен валдорфски педагог и наставник на детската ни градина. Тя е и правнучка на нашия патрон, професор Николай Райнов.
Надяваме се това интервю с нея да ви вдъхнови, докосне и обогати. Приятно четене!
Автор: Мария Добрева
Може ли да се представите?
Казвам се Теофана Манева и съм валдорфски детско-градински учител. Завършила съм през 2006 г. тригодишен семинар за валдорфски педагози в Мадрид, където по това време живеех. Във валдорфската детската градина и училището в Лас Росас (Мадрид), успях да видя как на практика се случват нещата. Също така изпробвах наученото в арт центъра и колежите, където работих с различни групи деца. Първото, което ми направи впечатление беше, че във валдорфската градина и училище забелязваш всяка индивидуалност, докато в колежите, в които работех се усещаше групата. Исках да разбера: Защо е така?
През 2007г. ми се наложи да се прибера в България и се свързах със Сдружение „Приятели на валдорфската педагогика“, които провеждаха първия в България семинар за валдорфски учители. Гостувах на различни модули от семинара, запознах се с лекторите и участниците и решихме да създадем в България първата валдорфска градина. Започнах да водя ателиета по валдорфска педагогика, на които се събираха учители от семинара и родители. С някои от учителите изработихме годишната програма и през есента на 2007 г. в семейната ни къща в Драгалевци, създадохме първата валдорфска детска градина в България „Златно зрънце“. Кръстихме я така, защото си мечтаехме, че зрънцето ще порасне и ще се появят още много други зрънца, нови валдорфски инициативи в България. Макар и по-бавно от очакваното, с много премеждия по пътя, така и стана.
Започнахме с четири деца, а малко по-късно градината се разрасна и се преместихме. През 2011 г., родители на децата от градината създадоха и първото Валдорфско училище „Проф. Николай Райнов“. През 2014 г. открихме и детска градина към училището, а сега вече в България има и много други валдорфски инициативи. Дано в бъдеще се откриват още градини и училища, за да могат повече деца да имат възможност да израснат уверени, творчески личности.
Така през годините работих с децата, изнасях лекции и провеждах курсове и ателиета по валдорфска педагогика за родители и учители.
Как стана запознанството Ви с Валдорфската педагогика?
Както споменах по-горе, моята първа среща бе в Мадрид. Там работих с деца в един арт център, където провеждах ателиета по театър, приложни изкуства и игри. Бях доста притеснена от факта, че децата в детско-градинска възраст имат проблеми да играят, фантазията им беше обсебена от анимационните герои, които несигурно стискаха като пластмасови герои в джобчетата си. Когато търсех начини да им помогна, една приятелка аржентинка ме заведе на един модул от валдорфския семинар в Мадрид, който водеше г-н Георг Кюлевинд. Първото, което чух беше, че
„Възпитанието на децата е процес на самовъзпитание“,
а след това следваха и различни упражнения, които подпомагаха процеса на самовъзпитание. Едно от нещата, които разбрах беше, че децата в тази възраст учат чрез подражание. Това веднага го изпробвах, като престанах да говоря, а започнах да съм съзнателна за това, което правя. Така всичко започна малко по малко да се получава. Записах тригодишния семинар за валдорфски педагози.
Кога се случи това?
Първата ми среща бе през 2003 г.
Какво най-много харесвате в нея?
Харесвам дълбочината зад всичко, което правим. Както във всяко нещо в живота, така и във валдорфската педагогика няма нищо случайно, зад прекрасната форма и случващото се има съдържание. Всяко нещо се прави с едно дълбоко познание от страна на педагозите за индивидуалността на всяко дете, неговите нужди, и етапа на развитие, в който се намира. Харесвам и възможността да помогнем, поне докъдето можем, на детето и родителите по техния път. Непрекъснатото развитие и самоусъвършенстване. Харесвам погледа на всяко дете, изправено пред този голям и нов свят, в който е попаднало и въпросите с които идва към теб. Обичта и доверието, с които децата те даряват и отговорността, която следва от това.
Какво най-много обичате в работата си (с децата)?
Много обичам празниците в градината, когато родители, деца и учители сме заедно, също така и бригадите, когато родители и учители боядисваме или ремонтираме градината, а децата търчат на двора. Отворените врати, беседите, разговорите с хората за валдорфската педагогика. В работата с децата всичко обичам, единственото, което не обичам е следобедния сън, може би защото на мен самата ми е трудно да почивам.
Кои са любимите Ви моменти в детската градина?
Свободната игра на децата, когато пристъпваш на пръсти със страх да не разрушиш този мощен творчески процес. Звукът на арфата преди приказния кръг и на някои празници, когато в теб и в децата настава едно мълчание изпълнено с очакване на божествения дар. Близостта на всяко дете с неговия богат вътрешен свят, изпълнен с красота и въпроси. Сега споменавайки ги, осъзнавам, че това са моменти, в които усещаш духовното присъствие в ежедневието.
Кои са най-големите предизвикателства?
За всеки учител е различно. Аз трябваше да се уча на дистанция, понякога тя е необходима, особено при поставянето на граници. Също така, да развия доверие в ежедневието, към децата, колегите и да оставя контрола над ситуацията.
Имате ли страст, която практикувате в свободното си време?
Моята страст са книгите. За съжаление напоследък имам все по-малко време за тях.
Ако трябва с една дума само да определите валдорфската педагогика, коя ще бъде тя?
Обич. Да даваш без да очакваш. Без обичта нищо не става.
Валдорф не е работа, а мисия.
Това все пак е субективно. Слава богу всички сме различни.