„Когато в нощите се промъкне хлад
и по върхарите затрепти мъгла.
Когато сладък сок налее гроздето
и слезе тихичко есента.“(Георги Минчев, „Сребърни ята“)
Има нещо особено магично в ранната есен. Тя е период на носталгия по отминалите горещи и безгрижни дни на лятото, по лятното изобилие от плодове, зеленчуци и цветя, по летните пътувания, разнообразие и емоции. Същевременно обаче, тя ни събужда и преизпълва сетивата ни с ярките огнени цветове на капещите листа, с есенното изобилие от есенна реколта и със завръщането към старите приятели и обичайното ни натоварено ежедневие.
В този едновременно плашещ и вълнуващ период, телата ни се подготвят за настъпването на все по-студено време, все по-кратки дни, все по-оскъдна слънчева светлина и намаляваща реколта. Ще кажете: това отдавна не важи за съвременния човек. Та ние си имаме топли дрехи, транспорт, отопление, електричество, храната ни е еднакво достъпна през всички сезони в 365 дни от годината! Истината е, че телата ни не знаят това. За тях природният цикъл и ритъм са това, което ги води и ги кара да се променят и адаптират по най-добрия начин спрямо предстоящите изпитания, каквито са липсата на светлина, топлина и оскъдната храна.
Вероятно съвременният човек усеща дори още по-силно нуждата си от синхрон с природния цикъл. Та не са ли сезонните хреми, умора, сънливост и тъга симптоми именно на липсата на адаптация към сезонните промени?
Празниците от древни времена служат за отбелязване на важни дати в природния календар и помагат на общностите да се настроят за предстоящите сезонни дейности и начин на живот. Обикновено те са базирани на история, притча или легенда за подвиг или изпитание от страна на светец или обикновен човек. Така те помагат на човека да се отъждестви с качествата на героя и да почувства тайнството на всичко, което прави – събиране на реколтата, зарязване на лозите, подготовка на почвата за сеитба и т.н.
На 29ти септември валдорфските училища по целия свят отбелязват Деня на Архангел Михаил, Михаелмас, Празника на смелостта или други подобни названия на същия празник. Историята на Михаил е свързана с победата на доброто над злото и символизира намирането на вътрешни сили и смелост, с които да се справим с трудностите на есенно-зимния период.
Във Валдорфско училище „Проф. Н. Райнов“ ние започваме подготовката за Празника на смелостта 1-2 седмици преди него. Класните учители разказват подвизите на св. Михаил на фона на красиво изрисувани валдорфски учебни дъски.
На деня на самия празник, започваме учебния ден с активни спортни игри – дърпане на въже, канадска борба, прескачане на препятствия, ходене по въже и др. Дрескод за всички участници са огнените цветове – жълто, оранжево, червено, символизиращи смелостта и силата.
Празникът завършва със символично „посвещение в рицарство“ и медал за храброст на всички участници.
Подготовката за зимата продължава и през ноември, със следващия есенен празник в природния календар – Празникът на светлината.
Вижте още и:
