Българският народ винаги е възпитавал децата си в дух на благоговение и преклонение пред всички дейности, свързани с отглеждането на храна – животновъдство, земеделие, лозарство, овощарство и т.н. Съвременните деца обаче са силно откъснати от всичко това, въпреки че истинската, жива храна е все така важна за хората. Всъщност, истината е, че всички жители на съвременния голям град сме загубили тази връзка. За всички нас храната бива доставена от целия свят (независимо от сезоните), пакетирана, етикирана и удобно разположена по рафтовете на магазините.
Но защо връзката с храната ни е толкова важна? Защото връзката с храната е всъщност връзка с природата.
В природата всичко е свързано с естествения ритъм на смяна на сезоните и свързаните с тях дейности. На природните закони се подчиняват всички, и растенията, и животните, и хората. Така има време за оран, за сеитба, за подрязване, за садене и прибиране на реколта. Няма как да извършиш неподходящата дейност в неподходящото време и да получиш добър резултат.
Същевременно, природата ни учи, че трябва да сме и търпеливи. Житото, посято през есента, почива под снега цяла зима, покълва и расте цяла пролет, и е готово за жътва едва през лятото. По същия начин и в много други сфери на живота плодовете на нашите усилия идват със закъснение, но пък носят заслужена радост и гордост.
На какво още ни учи природата? На трудолюбие, упорство, съзерцание, уважение, благодарност и още много, много други неща.
Във валдорфските училища по целия свят децата от трети и четвърти клас имат епоха „Древно стопанство и земеделие“, при която изучават именно дейностите, които от незапомнени времена са осигурявали прехрана на семействата. Освен работата в клас децата участват и в практическите дейности – работят по био градинка, посещават ферми, където се включват в трудовите дейности, месят хляб и др. Разказвали сме ви вече за една такава наша епоха и в Какво могат да направят осем деца и един учител в един слънчев октомврийски следобед?
Този октомври третокласниците посетиха Еко ферма „Елата“, където се запознаха с един типичен работен ден във фермата.
После се посветиха на пътя на зърното от нивата до трапезата ни.
Първо децата подготвиха почвата за сеитба и засяха семената. После заедно замесихме красива и пухкава пита, която похапнахме сладко.
