От Ана Сенкова, майка на третокласничка
Изолирай това: из хрониките на един внезапно останал вкъщи клас
През март месец 2020 г. всички се озовахме в (меко казано) специфична ситуация. Повечето от нас се оказахме затворени по домовете си, с различен ритъм на работа и живот, а на всичкото отгоре ни заливаха плашещи, объркващи и стресиращи новини. Учители, родители и деца се наложи да се адаптираме към живота под карантина, а това включваше учене и работа от вкъщи. Аз като родител имах усещането, че се провалям по всички фронтове, особено във временната си роля на педагог. Дъщеря ми понасяше трудно социалната изолация, съучениците ѝ липсваха, а също и госпожа Зефи, която определено обяснява всичко „много по-лесно и интересно от теб“. Изправена пред необходимостта да обяснявам задачи по математика и да отговарям на въпроси като „Баба скоро ли ще умре?“, реших, че ситуацията е твърде интересна и динамична, за да бъде подмината с лека ръка. Говорих с учителката на дъщеря ми, госпожа Зефи, и заедно решихме, че можем да документираме живота и училището вкъщи, тъй като границата между тях беше съвсем тънка. На децата им липсваше контакт със съучениците, на нас, родителите – общност, а всички сякаш имахме нужда от противоотрова за черната хроника, която се лееше от всеки медиен източник. Това беше отправната точка, която роди идеята за малък медиен проект на класа, в който децата да пишат и споделят новини от учебния процес и от всичко останало, което се случва около тях. Родителите също бяха поканени да се включат. Последва интересна и цветна хроника на живота по време на карантина, в два броя. Във вестника се очертаха три направления: това, което се случва в „училище“, документирано от учителката; това, което се случва „извън“ училище, документирано от родителите, и находките на самите деца. Повече за последните тенденции в изкуството и книгочетенето, за вероломни нападения от кърлежи и за някои интересни трансформации можете да научите по-долу, в броеве 1 и 2:
