При грънчаря
Епоха „Краезнание” започна интересно и интригуващо за учениците от 3-ти клас. Предвидихме посещение при майстори в различни занаяти.
Първият бе грънчарят Захари, който ни посрещна в ателието си. Той се беше погрижил да е изключително приятно и комфортно за децата. Всичко бе ново за тях, въпреки опита им с глина, но предварително затоплената зала, в комбинация с малка гощавка, веднага подействаха на учениците и те се почувстваха спокойни и уверени. Всеки тръпнеше, щом се качи на грънчарското колело.
Желанията им да сътворят различни неща доведоха до извайване на уникални глинени съдове. Блясъкът в очите им при току-що направеното от тях не би могъл да се замени с нищо друго. Майсторът записваше стриктно желанията за цветовото офoрмление, а след седмица всеки от учениците получи изпечения си съд, оцветен и надписан специално от грънчаря.
Благодарим искрено за усилията и грижите на г-н Захари!
При дърводелеца
Избрахме да посетим учителя по дърворезба от нашето училище г-н Теодор в неговото ателие. Третокласниците едва следващата година ще имат часове по дървообработване и посещението за тях бе изключително интересно. В първия миг те ахнаха, щом забелязаха произведенията на майстора – големи, дървени ябълки изпълваха рафтовете. След което се запознаха с огромния набор от сечива и инструменти нужни за работата му и поработиха неуморно с някои от тях.
Накрая разгледаха и скиците на твореца, от които всъщност произлизат неговите творения. Разделихме се с дърворезбаря, като учениците с огромно нетърпение зачакаха следващата година, за да започнат часове при него.
Във фермата
Нашата епоха „Краезнание” приключи с едно прекрасно гостуване в къща и ферма край Ихтиман. Гостоприемните домакини ни посрещнаха в новоизградената им къщата – едно чудно кътче, от което лъха много уют. Учениците опитаха от домашния кекс и айран, след което отидохме да видим кошера. Пчелното семейство не навреди на никого, въпреки че бяхме съвсем близо – децата разбраха, че ако са добронамерени, пчелите усещат това и не нападат. После дойде време да нахраним и пуснем кокошките – което се оказа една доста забавна дейност. Щом приключихме се разделихме с хармонията на дома и тръгнахме към фермата.
Пътят бе около 3 км, но учениците бяха пълни с ентусиазъм за това, което ги очаква. При пристигането ни всички останахме очаровани от малките теленца, изпълнили една заградена полянка. Истинската изненада бе, когато влязохме в „детския кът” – стая пълна с 40 малки козлета. Децата запрегръщаха и нежно загалиха малките бебета, които буквално ги наобиколиха и „превзеха”! След цялата наслада за сетивата и душата, учениците придружиха стадото от кози и овце до тяхното място за паша.
Естествено, че накрая дойде време за пикник и игри. Така завърши нашата приказна обиколка. Благодарим на всички включили се и съдействали за нея! Специални благодарности на майката на едно от нашите деца, г-жа Ватрачка, която ни транспортираше до набелязаните обекти!
г-жа Антония Зайкова
Начален учител
