Има ли нужда от оценките в училище? Какво стимулират те – ученолюбието, дисциплината и упоритата работа, или натегачеството, послушанието и бележкарството? Едни от горещите въпроси, свързани с дебата за съвременното образование не само в България, но и по света.
Ние сме свикнали да възприемаме оценката като числов краен резултат, оценяващ моментно състояние. „Oтличен, шест минус на устен изпит по биология“, „добър, четири плюс на теста по математика“, „петица на класното по литература“ и т.н. Моментно представяне по зададена тема, подбрани изпитни въпроси, в точно определени 40 мин от живота. Свикнали сме дори да наричаме това „обективно оценяване“. Но до колко има наистина полза от „обективната четворка“ на теста по история? А какво знаем извън написаното в учебника, как прилагаме наученото и до колко трайно е във времето? Колко способни сме да устоим на трудностите в живота, да се сработваме с хората, да разрешаваме конфликтите си и да продължаваме напред? Всички тези аспекти остават извън „обективността“ на традиционното българско (всъщност, под подобна форма и в много други части на света) оценяване.
Валдорфският подход
Валдорфската педагогика предлага коренно различен подход към оценките и оценяването. Подход, подчинен на основната цел на валдорфската педагогика:
Родители и педагози заедно да помогнат на децата да израснат свободни и пълноценни възрастни.
Какво представляват валдорфските оценки и как те подпомагат децата в пътя им напред?
Качествени оценки вместо количествени
За свикналите с традиционната система за оценяване, е малко трудно в началото да разберат идеята на качествените оценки. Да дадеш такава оценка означава да се въздържиш от количествено оценяване („ученикът знае за добър 4+ на устно препитване по английски език“, „85% успешни отговори на теста по биология за безгръбначни животни“, „много добър 5 на класното по математика“ и др.). Вместо нея обаче да се опитваш да дадеш много повече. Не просто да обобщиш в краен числен резултат моментното познание, демонстрирано от ученика. А да му дадеш реални насоки за развитие на базата на показани с времето заложби, интереси, умения, силни и слаби страни.
Да дадеш наистина качествена качествена оценка не е никак лесно. Това означава да наблюдаваш внимателно детето в процеса на времето. Да анализираш различните ситуации – кога е било под стрес, кога е било разсеяно, тъжно, щастливо, кое е било онова, което е предизвикало дадено поведение. Да умееш да прецениш характера и темперамента на детето, които определят в голяма степен начините, по които то учи и възприема. Да обсъждаш периодически наблюденията си с другите учители от колегията, както и с родителите на детето, и заедно да изграждате цялостната картинка.
Холистични оценки вместо фрагментарни
За валдорфските педагози, интелектуалното развитие на детето е само аспект от цялостното му личностно развитие. За да израсне пълноценна личност, детето трябва да се развива едновременно във физически, духовен и интелектуален аспект. Валдорфската учебна програма е подготвена така, че да позволява на децата да се развиват в тези три аспекта едновременно, според нуждите на съответната възраст. Не е за чудене и че валдорфските оценки включват наблюдения и препоръки във всички тези аспекти.
Валдорфската педагогика, сама по себе си, се базира на дълбоко познание на детското развитие, с неговите фази, на детските темпераменти и за начина на работа с тях. Така, валдорфският педагог е способен да оцени дадено поведение, демонстрирано от детето, на фона на периода, през който то преминава, неговите трудности и особености, и да работи с него по най-добрия начин, съобразен с индивидуалния му темперамент и характер.
За да даде адекватни препоръки, валдорфският класен ръководител наблюдава дълготрайно във времето детето и следи как се развива устойчиво като темперамент, характер и ум. Някои усвоени знания и умения могат да се проявят отложено във времето. Така например, в началните класове се научават основите на математика, роден език и чужди езици, но резултатите не винаги са видими веднага. Възможно е едва в пети, шести клас, да проличи до колко добре е възприело детето основата. Ако детето е възприемало само механично основите на математиката без да разбира смисъла, е възможно да има затруднения на по-горен етап. Ако детето не се е научило да общува с връстниците си още на седем години, възможно е в тийнейджърските години това да се прояви като проблем с ново измерение и сила.
Оценката като колективна работа на екип от педагози
За да изготви обективна индивидуална оценка, класният ръководител включва в оценяването и останалите преподаватели на детето. Във валдорфските училища се насърчава екипната работа и сътрудничеството, и това демонстрират и самите педагози чрез собствените си практики. На ежеседмични педагогически съвети, педагозите обсъждат проблеми и конфликти, конкретни ситуации и въпроси, както и индивидуалното развитие на всяко дете. Така, в годишната атестация за всяко дете присъстват мненията, наблюденията и препоръките на всички педагози, имали контакт и наблюдения над детето.
Има ли във валдорфската система тестове и контролни?
Тестовете и контролните съществуват и във валдорфската система, но имат различно предназначение. За разлика от общообразователната система, където те са издигнати на пиедестал, при нас те са само елемент от цялостната картинка, показваща развитието на ученика през учебната година. Валдорфският преподавател знае, че наизустяването на материала не означава непременно и разбиране. А избягването на грешки на всяка цена не е в полза на развитието на пълноценна личност, способна да приема грешките си и да се учи от тях. Във валдорфските училища децата участват активно в коригирането на грешките, заедно със своя преподавател.
За разлика от общообразователната система, където педагозите работят почти единствено и само с тестове и устни и писмени препитвания, във валдорфските училища педагозите формират оценките си на базата на много повече елементи. Например, наблюдават и рисунките на детето, игрите му с връстниците в междучасията, фината му моторика, демонстрирана в часовете по сръчности, устен изказ и др.
И вместо заключение: Приказка за корените на розите
Имало един цар, който много обичал рози. Един ден обаче трябвало да замине на далечен път и да повери любимата си розова градина на своя верен, но малко глупав иконом, който нямал никаква идея как се гледат рози.
„Преди всичко“, казал му царят на тръгване, „трябва да се грижиш корените да получават достатъчно вода.“
Няколко месеца по-късно царят се завърнал в двореца си и за свое огромно разочарование намерил розите си повехнали.
„Но аз ти дадох толкова прости инструкции – защо не си ги спазил?“
„Царю, аз направих всичко точно както заповяда! Всеки ден вадех корените от земята, за да видя дали са получили достатъчно вода, после ги връщах.“
Имало един цар, който много обичал рози. Един ден обаче трябвало да замине на далечен път и да повери любимата си розова градина на своя верен, но малко глупав иконом, който нямал никаква идея как се гледат рози.(Преведена и преразказана от този сайт автор: Schwartz Eugene)
И така, обучавайки децата в училище, нека умеем да съдим за състоянието на розите без да се налага да ги изтръгваме от корените им. Нека се откажем от оценъчни подходи, чрез които да убиваме любовта към ученето и творческата искра. Нека не възпитаваме страх от провали и грешки, нито сляпо послушание. Нека осъзнаваме, че детето е цялостна личност и интелектът е само аспект от нея. Нека нашите оценки са само в помощ на детето в неговия път.
