Решили сте да възпитавате децата си в любов към спорта от ранна възраст? Чудесно. Всички знаем, че предимствата от спортуването са безбройни. Спортът подобрява кръвообращението и изгражда тялото. Повишава нивата на хормоните на щастието и намалява стреса. Повишава имунитета и изгражда добри навици за цял живот. Обаче… Как да се ориентираме в безкрайните възможности за спортни занимания в днешно време и да изберем най-подходящите? Валдорфските педагози предлагат няколко съвета.

Спорт за най-малките

Децата през първите седем години от живота си са безкрайно активни и любопитни към почти всичко ново и различно. Подведени от това, родителите най-често правят някоя от следните грешки:

Записване на спорт, за който то не е готово

В днешното общество битува мнението, че колкото по-рано започне детето да се занимава сериозно с дадена дейност, включително спорт, толкова по-големи са шансовете му един ден да покаже върхови постижения. Проблемът обаче е, че много от спортовете изискват умения, които не са във възможностите на децата до седемгодишна възраст. Малките футболистчета, подредени за снимка, или невръстните балеринки, облечени като бели лебедчета, са умилителна гледка, но истината е, че през първите седем години децата нито са способни на колективна игра, нито на грациозност и финес (всъщност детето може да усвои механично някои от тези умения отрано, но това няма да допринася за неговото цялостно развитие). Детето на тази възраст все още се учи на основните движения от живота – ходене, бягане, скачане, поклащане, катерене, а защо не и правилно падане? Всичко, което се отличава твърде много от този тип движения, може да се окаже прекалено сложно (и травматизиращо) за детето. Друг пример за дейности, за които малките деца може да не са готови, са например боравенето с бухалка или тенис ракета, изпълняването на команди, съобразяването на стратегии и демонстрирането на екипен дух. Затова, ако все пак сте решили да запишете малкото си дете на някой от този тип спортове, нека заниманията бъдат с ненатоварващ, игрови характер. Или просто изчакайте още малко да поотрасне.

Записване на изтощителен спорт с цел „да си изразходи енергията“

Някои деца в ранна възраст са толкова активни и жизнерадостни, че изглежда все едно имат неизчерпаеми запаси от енергия. Това обаче е само привидно. През първите седем години детето е изключително крехко, а физическите му сили са още слаби. Твърде изтощителните дейности или емоции могат сериозно да навредят на здравето му. За да бъде детето здраво и силно в зряла възраст, трябва да има достатъчно жизнени сили през детската си възраст, които природата да влага в изграждането на тялото и психиката му.

Твърде високи очаквания

Детето на тази възраст не е способно да проявява нито траен интерес към даден спорт, нито спортна воля и дисциплина. Напълно нормално е детето да променя предпочитанията си много често (днес е запален вратар, утре не иска и да чуе за футбол, ами иска да ходи на айкидо с най-добрия си приятел), да отказва да ходи, ако има проблеми с треньора, и т.н.

Какви са тогава подходящите спортове за най-малките?

Примери за подходящи спортове са:

  • Плуване – щади ранния детски организъм, а контактът с вода носи положителни емоции и разтоварва психиката. Неслучайно всички деца обичат много дейностите, свързани с вода (мокрене, разливане, пръскане, къпане и др.).

  • Игри и занимания на открито – контактът с природните елементи навън действа изключително благотворно за развитието на децата. Ските и планинарството са добра идея, стига детето да се пази от претоварване. Карането на велосипед, кънки и ролери е чудесен начин за забавление и развитие на координацията. А защо не и тичане боси по тревата в допълнение?
  • Народни танци – макар и не точно „спорт“, народните танци са чудесна активност, с положителен ефект, не по-малък от този на спорта. За да играе народни танци, детето няма нужда от много устни инструкции. Достатъчно е да имитира възрастните и другите деца и да следва ритъма на музиката. А имитирането е естественият начин на учене, който е заложен в малките деца. Същевременно ритъмът и музиката на предците помагат на детето да се „заземи“, да се успокои и да изразходи излишната психическа енергия, без да се изтощава.

Какъвто и спорт да изберете за най-малките, важно е да следите за признаци на изтощение. Те може да се изразяват в прекомерна раздразнителност и „тръшкане“ или в апатичност и летаргия. Детето може да не спи добре и да се стряска насън или пък обратното, да спи прекомерно и все още да изглежда изморено. Ако това се случи с вашето дете, помислете дали има връзка с неподходящ спорт или прекалено интензивни седмични занимания.

Като цяло валдорфските педагози препоръчват през първите седем години детето да има много повече време, прекарано в неструктурирана игра, от колкото в структурирани спортни занимания.

От 7 до 12

Широк набор от възможности

След 7-годиншна възраст децата могат да участват в широк набор от спортове, които развиват рефлексите, ловкостта, бързината, дисциплината и социализацията. Подходящи са например източните бойни изкуства, плуването, ските, карането на велосипед и ролери, спортове с топка, и др.

Спортна етика

Каква спортна етика ще възпитаваме е не по-малко важно от избора на самия спорт. Важно е да оставим настрана родителските амбиции и да не гоним постижения, върхови резултати и медали от спортни състезания. Това може да навреди на интереса на детето към спорта или да го накара да спортува заради грешни подбуди (каквито са външното одобрение и наградите). Нека нашата цел бъде детето да усеща радостта от самия спорт, от преодоляването на вътрешните си предизвикателства и придобиването на нови умения. Нека на този етап единственият, с когото детето се състезава, бъде самото то. Валдорфската педагогика ни учи, че преди детето да бъде учено на конкуренция с другите, то трябва да се научи да си сътрудничи с тях, да общува пълноценно и да приема.

Развиването на постоянство в спорта е едно от основните предизвикателства с децата на тази възраст. От друга страна, нормално е на детето да му се приисква от време на време да смени спорта и да пробва нещо съвсем различно. Работете за баланс между нуждата от експериментиране и постоянството. Във възрастта Рубикон обаче (т.е. девет-десетгодишна възраст), поради леката криза, която детето изживява, може да му се прииска изведнъж да захвърли сегашните си спортни занимания. В този момент е добре да проявим родителска твърдост и да го убедим да не се отказва. След като периодът отмине, детето най-вероятно ще възвърне ентусиазма си към спорта и ще бъде благодарно, че сме му помогнали да продължи.

Как да разпознаем, че има претоварване със спорт на тази възраст? Ако детето започне да изразява силно нежелание да ходи на даден спорт, ако започне да изглежда превъзбудено или апатично след спортно занимание, ако има промени в апетита и настроенията му, значи е време да се замислим дали да не сменим вида или интензитета на спортните занимания. Разговаряйте с детето, нека и то участва във вземането на тези решения.

След 12

Начин за себеразвитие при тийнейджърите

След дванайсетгодишна възраст подрастващите вече са готови и за по-сериозни спортни предизвикателства. На тази възраст спортът може да е чудесно средство за себеизразяване и освобождаване от стрес, още повече, че младежите вече са напълно способни да изразяват своите предпочитания към един или друг спорт. Ако проявяват интерес, могат да участват и в състезания и да развиват състезателния си дух. Разбира се, важно е до този момент да са се развивали достатъчно социалните им умения за сътрудничество. На тази възраст спортът може чудесно да послужи на младежите като начин да развиват постоянство, дисциплина, физически сили и да се освобождават от натрупаните емоции, които са изобилни и разнообразни в този житейски период.

Социални умения

Изключително подходящи за тази възраст са колективните спортове (волейбол, баскетбол, футбол и т.н.). От една страна те са в синхрон със засилената нужда на тинейджърите от общуване с връстниците. От друга страна развиват социални умения, които биха им били от полза през целия им живот.

Спортните лагери също могат да допринесат много за развиване на самостоятелност, увереност и социални умения в тази възраст.

На тази възраст с младежите вече може да се работи все по-осъзнато за изграждане на здравословни навици и баланс, които да им служат през целия живот. За това е важно младежите да не усещат спорта като поредната област на натиск за високи постижения от страна на родителите. Нека в моментите, когато младежът се готви за важни изпити или проекти, спортната програма бъде по-ненатоварваща.

Заключение

Включването на подходяща спортна дейност в живота на детето е отговорна задача за родителя. Най-важното е да не се избързва и детето да не се претоварва. Спортът трябва да развива личностни умения, които да допринасят за израстването на уравновесена, пълноценна и социална личност.

Препоръчани статии