Сангвиник, холерик, флегматик и меланхолик са четирите типа темперамент, с които работи валдорфската педагогика. Но какво всъщност представлява човешкият темперамент и защо е толкова важен при работа с децата?
Темпераментът на човека е съвкупност от устойчиви характеристики, които показват неговото светоусещане и начин на действие. Например, как той реагира на житейски ситуации, как възприема света, как общува, как учи, какво го мотивира и др. Децата също притежават свой темперамент. Според Рудолф Щайнер, основоположникът на валдорфската педагогика, темпераментът е даден от духовните наставници на детето според потребностите на неговата душа. Родителят не може и не бива да се опитва да променя тази „даденост“ на детето, а трябва да се опитва да я разбира и развива по най-добрия начин.
Когато децата са съвсем малки, темпераментът е на практика неопределим. В различните ситуации те проявяват характеристики ту на един, ту на друг темперамент. Той започва да се утвърждава и да става различим на около шест-седемгодишна възраст. В първи клас, педагозите за първи път могат да разпознаят определени тенденции у детето и да работят с него спрямо нуждите му. Разбира се, няма човек (възрастен или дете), който да притежава стопроцентово характеристиките на даден темперамент. Всички притежаваме в себе си по повече или по по-малко от всеки тип. Но всеки притежава един водещ темперамент.
Какво е характерно за четирите вида темперамент и какви нужди има съответното дете?
Сангвиник
Жизнерадостно и ведро, детето сангвиник е винаги в добро настроение. Несполуките не могат да го разстроят за дълго, то бързо ги забравя и се връща към обичайното си състояние на оптимизъм. Общително и приказливо, детето сангвиник е душата на компанията. Умее винаги и навсякъде да намира нови приятели. Недостатъкът му е вечната разсеяност, непостоянство, склонност да се разпилява енергията между различни занимания, без да се довършва нито едно от тях. Според Щайнер, сангвиниците са ръководени от елемента Въздух, който им дава своите характеристики, като лекота, непостоянство, изменчивост и др.
Холерик
Пълно с енергия и целеустременост, детето холерик е винаги „в движение“, винаги готово за действие. Емоциите му са бурни и невъздържани, често се ядосва, особено когато нещо попречи на плановете му. Притежава силна воля, смело е и е винаги готово да се притече на помощ на по-слабите. Детето холерик признава авторитетите на учители и възпитатели само когато са заслужено спечелени. За това пък, след като веднъж е признал даден авторитет, детето холерик му съдейства с всичките си сили. С детето холерик трябва да се работи в посока то да разпознава и овладява емоциите си и да впряга по градивен начин неизчерпаемата си енергия. Според Щайнер, холериците са подвластни на елемента Огън, който ги дарява с пламенност, страст, сила и др.
Флегматик
Детето флегматик е от онези деца, които ни учат да спрем и да се порадваме на птичките и цветята наоколо дори в най-забързания ден. Притежава вътрешна хармония и спокойствие, огромна фантазия и богат вътрешен свят. Много наблюдателно, съсредоточено и методично, но действа бавно, тромаво и дори мудно. Недостатъкът му е склонността да отлага, да си угажда, да се отдава на мързел. В критични ситуации обаче детето флегматик успява да запази завидно спокойствие и дори успява да помогне на другите за овладяване на ситуацията. Флегматиците са ръководени от елемента Вода и са като нея спокойни, ненатрапливи и мили.
Меланхолик
Детето меланхолик е сериозно, сдържано и често пъти – срамежливо и затворено. Въпреки това обаче, то е способно да печели истински приятели със своята деликатност, добронамереност, отзивчивост и чувствителност. Не обича да вдига много шум около себе си, за това пък притежава завидна концентрация, дълбок интелект, чувство за отговорност и постоянство. С детето меланхолик педагозите трябва да работят за развитие на чувството му за ценност и преборване с вродения му песимизъм, който го демотивира и го прави плах и неуверен. Меланхолиците са представители на елемента Земя.
Как да работим с детския темперамент?
Когато валдорфските педагози работят с дете от даден темперамент, те използват характеристиките на съответния темперамент. Например, когато работят с дете сангвиник, учителите подхождат добронамерено и приятелски, без излишен натиск, но все пак в посока придобиване на навици за постоянство и траен интерес. С детето холерик обаче може да се наложи да се прояви повече твърдост, която да му покаже ясно, че има правила, граници и учителски авторитети, които трябва да се уважават. Спрямо меланхоличното дете учителят е нужно да заеме по-насърчителна, подкрепяща позиция, която да успокои вътрешната му несигурност и да подпомогне изявата му във външния свят. Детето флегматик има нужда да бъде активизирано, но не директно, а чрез заниманията и дейностите в цялата група.
Опитните педагози си имат и свои „трикове“ как да се справят с различните темпераменти и техните особености. Например, те никога не слагат дете сангвиник близо до прозореца, заради неговата склонност лесно да се разсейва.
Личният темперамент на учителя също има голямо значение при общуването с децата. Учителят трябва добре да познава себе си и да е в състояние да овладява особеностите на своя темперамент, да се усъвършенства и развива непрекъснато. Например, учителят холерик трябва да внимава да не създава страхова бариера между себе си и своите възпитаници. Учителят флегматик трябва да развива в себе си чувствителност към високите двигателни нужди на децата. Учителят меланхолик трябва да следи да не създава емоционална изолация между себе си и класа. А учителят сангвиник да се опитва да поддържа дълбочина в отношенията си с децата, тъй като има склонност към разпиляване на вниманието си с излишни детайли.
Най-важното и общовалидно е да не се забравя, че всички деца, независимо от темперамента си, се възпитават с любов.
