Автор: Дайвид Мичъл (David Mitchell)
Тази лекция е изнесена на конференцията на Асоциацията на валдорфските училища в Северна Америка (ASWNA). Оригиналът е публикуван тук. Този превод съдържа незначителни съкращения спрямо оригинала.
Ние бродим през разнообразен пейзаж – животът ни е като прекрасна река, която тече през този пейзаж. На нас, като учители, ни е даден късметът да изучаваме и опознаваме етапите в развитието на децата, на които преподаваме.
Когато видим как едно малко бебе
започва да се усмихва, когато ни забележи, сякаш виждаме в личицето му величественото присъствие на слънцето. Цялото съзнание на бебето, цялата му душевност, започва да се изразява първо чрез лицето му, а после достига и до ръцете, краката и накрая до ходилата му. Можем да наблюдаваме това и в развитието на моториката, и в координацията между цифри и крайници. Крайниците са в постоянно движение, а движението е необходимост за развитието на речта.
Детството минава през три основни етапа на развитие.
На около тригодишна възраст
наблюдаваме първото рождение на егото. Полага се началото на житейската памет, детето започва да разпознава своето физическо тяло и започва да говори за себе си в първо лице, единствено число: „аз“.
На 5, 6 или 7 години
първоначалните млечни зъби се заменят от поникващите постоянни зъби. Този етап в развитието е бил особено значим за много северноамерикански племена. Децата били подлагани на изпитанието да вдигнат дясната ръка над главите си и да пипнат мекото на ухото си с върха на пръстите. Ако успеят, се считало, че са способни на абстрактно логическо мислене и ръцете им са достигнали пропорциите, характерни за възрастните. А това означава, че е започнала бегло да се заражда способността им да разпознават собствените си съзидателни сили (или етерно тяло).
Приблизително на деветгодишна възраст
наблюдаваме прекрасна космична хармония в тялото на детето. Сърдечният ритъм се забавя и се синхронизира в приблизителна пропорция 4 към 1 с дишането. Това е и времето, в което децата изживяват това, което психолозите наричат „опашката на змията“. Астралното тяло слиза надолу и започват да осъзнават все повече земното около себе си. Започват да се оплакват от болки в корема, особено щом са нервни или уплашени. На деветгодишна възраст зрението се стабилизира, както и слухът, и междусензорното възприятие се хармонизира. Детето започва да осъзнава своята индивидуалност. На този етап започват епизодични изживявания, характерни за съзряващите. […] Като гимназиален учител, аз насърчавам учителите в детската градина и началното училище да упражняват сетивата на учениците си колкото е възможно повече. Позволявайте им да си играят с равновесието, да усещат различни миризми, вкусове и звуци, позволявайте им да се вживеят в преливащите цветове на рисунките си с водни боички и да изживеят полет и гравитация. Тези сензорни преживявания в ранните етапи на развитие се трансформират в яснота на възприятието по-късно, когато се срещат с науката в средните класове и гимназията. Обучаването и упражняването на сетивата дава възможност да се овладее в дълбочина изучаването на живота.
Неврофизиолозите ни казват, че девет години е възрастта, в която децата са напълно готови да изпълняват задачи. Гесел казва, че на деветгодишна възраст се заражда вътрешната мотивация. Това води до възрастта на 10 и 11 години, в които имаме невероятен душевен баланс. […]
Това обаче е затишието преди бурята. Криволичещата река на живота е преминала през спокойната застиналост на високопланинското езеро и сега се спуска надолу по склона. Тя се гърчи, преобръща, развива скорост и изведнъж започва да кипи и да се пени. Достигнат е пикът на детството – пубертетът, порталът към бързеите на съзряването.
Рудолф Щайнер описва съзряването като време на „нежно поръсване с болка, която никога не отминава“.
„Пубертет“ идва от латинското „pubescere“ (покрит с косми). Пубертетът е много индивидуален и развитието се случва по различно време за всекиго. Той често е болезнен период на самоосъзнаване, който просто трябва да бъде изживян и оставен да отмине.
Статистически, момичетата достигат пубертета между 9 и 17 години. Знам случаи, в които е настъпил на 8г, а съм чувал истории и за по-рано. Но средно се случва на 12г и 4м. Момчетата достигат пубертет по-късно – между 10 и 18г. Средната възраст за това е 13г и 2м. Интересно е да се отбележи, че началото на менструацията при момичетата зависи от расата, социо-икономическите фактори, храненето, културата; по-късно настъпва при по-висока надморска височина, в селските райони, в големите фамилии и във валдорфските училища. Следователно, валдорфската педагогика помага срещу бума на твърде ранното съзряване.
Мненията на Джеръм Брунър от Харвард и Жан Пиаже съвпадат с това на Рудолф Щайнер за пробуждането на когнитивното във възрастта между 12 и 14 години. Това е появата на истинската мисловна дейност. Какво е мислене? Това е несъзнавана догадка. Шекспировият Хамлет казва: „Нищо не е наистина добро или лошо – нашето мислене го прави такова.“ В нашите класни стаи ние наблюдаваме млади хора, които се отдръпват от света, навлизайки в собствения си мисловен свят.
На тази възраст учители и родители се превръщат в точилата, на които младите „заточват“ мисловната си острота. Това е прекрасен и необходим период за развитието, а не проблем; приемете го с радост и не се страхувайте от него.
Умението, което трябва да развием в себе си, е емпатията. Трябва да сдържаме собствените си реакции/мнения и да вникнем в битието на подрастващия с интерес, съчувствие и топло чувство за хумор.
Някои от външните признаци на пубертета са: първо, ходилата започват да растат, последвани от дланите, а най-накрая от краката и ръцете. Наблюдавайте момчетата тийнейджъри – изведнъж започват да изглеждат като че ли са обули плувки. Показва се кожата между чорапите и крачолите. Краката са пораснали толкова бързо, че родителите не са успели да купят нови панталони! Походката им става размахваща и нахакана. Новоподрастващите имат издължени ръце и крака и резултатът от това е невероятна непохватност. Възможно е и да се държат натрапливо или агресивно, или да се „чепкат“ в подсъзнателен опит да подсилят собственото си его, изправяйки се едни срещу други, или срещу маси, столове и врати. Това е времето, когато учителите от долните класове казват:
„Защо тези учители от средните класове не могат да накарат учениците си да се държат прилично?“
Гласовете на момичетата падат с един тон – а тези на момчетата с цяла октава. Центърът на гравитацията при подрастващите пада от втората цервикална към сакралната кост. Челюстта пада забележително и щръква.
Какво се случва отвътре?
Белите дробове започват да увеличават размера си от десетгодишна възраст. Дишането се променя – момчетата постигат вдишване, което запълва ¾ от диафрагмата им, а при момичетата дишането става по-плитко или ребрено. Кръвното налягане се повишава, а сърцето, макар да не се променя по размери, става по-плътно, почти удвоявайки теглото си. Лимфата намалява и затова стават чести оплакванията от възпалено гърло. Зачестяват случаите на инфекции на сливиците. Освобождават се 24 основни и 200 допълнителни хормона. На гръцки думата „хормон“ означава да развълнуваш. Тези деца не са го искали, обаче изведнъж се случва всичко това с телата им.
Не го наричаме „възрастта на бушуващите хормони“ просто без причина.
Някога уравновесеният младеж сега може да показва признаци на депресия, агресия и самота – съвсем различно поведение от онова на изпълнените с радост детски дни.
В младите момичета може да видим, че се преразпределя мазнината – устните стават по-плътни, бедрата се оформят, развиват се гърдите. Растежът едновременно се забързва и забавя. Младежите усещат болки на различни места в телата си заради растежа на костите. Ето защо им е нужен много сън; благодарение на него израстват без болки, тъй като по време на сън сухожилията и мускулите разхлабват натиска върху костите. В Хай Моуинг (бел.прев: училище, където е преподавал авторът) имаше едно момче, заради което се наложи да поръчаме нов чин само след няколко месеца, понеже той внезално израстна с 12 см и не успяваше да се побере на предишния.
И други вторични полови характеристики започват да се появяват по тялото. И тогава, най-накрая, тийнейджърът разпознава върховното усещане, което Рудолф Щайнер описва като „усещането за живот“ – което се появява, когато имаме осъзнато изследване на доброто или лошото състояние на всяка част от тялото. Заедно с това подрастващите притежават засилена издържливост, която се проявява във всичко. Сега младежът започва да търси нови пречки и предизвикателства, които да преодолява – чрез състезателни спортове, скално катерене, бурни танци и т.н., заредени с положителна емоционална енергия.
Само като си помисля за всичко, което се случва с тях по едно и също време, ме кара да искам да легна да поспя, за да си почина. Но ние ги поставяме в класните стаи и им казваме да стоят мирни. И изискваме от тях твърде много за този етап от живота им.
