Наскоро излезе статия за учителят Генадий Матвеев, който имаме честта да преподава руски език и във Валдорфското училище.
Г-н Генадий е руснак по народност, по професия журналист, а по призвание учител. Вече 30 години той е преподавател, който е докоснал всяко дете, което е срещнал по пътя си. Той все още се среща с учениците си, познава родителите им, както и днешните им семейства. С една от ученичките си, вече самата тя учителка, преподава във Валдорфското училище.
Ето какво разказва Зефира Тодорова за своя учител:
Един ден на летен лагер с Генадий Матвеев.
В четири часа сутринта бяхме събудени и след това приготвени със сандвичи за дълъг поход. Честно казано точно в този момент мразех Генадий. Беше четири часа сутринта, за Бога. Все още беше много тъмно.
Тръгнахме. Вървяхме, вървяхме, вървяхме и вървяхме … беше безкрайно. Имаше група от разсеяни деца, които разглеждаха всяко храстче, тревичка, дърво, следи от животни и естествено тази група изостана. Изведнъж се оказахме сред нищото, не чувахме другите. Започнахме да викаме колкото глас имахме. Никой. Глас в пустиня. Вече започнахме да мислим как ще палим огън, какво ще ядем. Накрая взехме решение да вървим все пак. И тръгнахме … вървяхме известно време и точно когато щяхме да вземем грешната посока в далечината се чуха някакви гласове. Основната група деца плюс Генадий забелязали все пак, че липсваме и се върнали за нас. Чувахме викове, но все още не бяхме сигурни дали са те. Гласовете се приближаваха … Не мога да ви опиша каква радост беше, че виждахме Генадий. Е, той не беше много еуфоричен, да кажем, че беше малко ядосан.
Този случай ме научи на отговорност за действията ми и че те имат последствия за другите около мен.
Генадий е от онези хора, които оставят следа в теб и това, което със сигурност помня и все още се старая да го правя е, че той ме накара да търся, да уча, да зная и да прилагам.
Благодаря, Генадий!
Интервю по БНР, с Генадий Матвеев, можете да чуете тук: https://bnr.bg/post/100569049
