Силвия Василева (или просто „г-жа Силвия“ по валдорфски) е първият педагог, започнал работа във валдорфското училище. И до ден днешен печели всички ни със своя слънчев темперамент, спокойствие и оптимизъм. Тази година е класен ръководител на първи клас. С нея разговаряме за валдорфската педагогика, общообразователното училище, изкуствата, НВО и други интересни неща.
Г-жо Силвия, как решихте да станете валдорфски педагог?
Започнах педагогическата си кариера като начален педагог в общообразователно училище. В тази среда обаче „царуват“ държавните изисквания; а те не признават различията между децата и не позволяват на учителя да развива всеки според темперамента и нуждите му. Знаех, че това е твърде едностранчиво, но нямах свободата да променя нещата. Затова не се чувствах „на мястото си“ в тази среда. Когато споделих за проблема с г-жа Ваня Митинска (бел.ред: дългогодишен и уважаван педагог от общообразователното и валдорфското училище), тя ми разказа за валдорфската педагогика и така първа ме запали по нея. След това завърших първия тригодишен семинар по валдорфска педагогика, напуснах общообразователното училище и създадох моя собствена следобедна занималня. По същото време се създаде и валдорфското училище и ме поканиха да стана първият класен ръководител при тях.
Коя е любимата част от работата Ви сега?
Творческите занимания, които се преплитат с учебния материал през целия ден – рисуване мокро в мокро (бел.ред: акварелна техника за рисуване), ритмични игри, пеене, плетене, свирене на флейта, работа с глина и восък и др.
Защо са необходими те?
Във валдорфската програма децата се развиват в еднаква степен чрез ум, сетива, емоции и движение. Това е основната ни разлика с общообразователната система, където водещ е винаги умът. Ето защо при нас децата се движат, играят, пеят, рисуват и творят, докато усвояват учебния материал по време на урок. Не е „зазубряне“ или еднопосочно „наливане в главата“ от страна на учителя.
Защо е толкова важно да се учи чрез различните сетива, а не само чрез ума?
Развитието на интелекта е само част от развитието ни. Твърде интензивното ранно развитие на интелекта, за сметка на останалите елементи на личността, вреди на децата и може да доведе до емоционални, поведенчески или здравословни проблеми на по-късна възраст. Освен това, ученето чрез преживяване е много по-дълготрайно и устойчиво.
Миналата година бяхте класен ръководител на четвърти клас и подготвяхте класа си за НВО. Децата споделят, че в час било най-интересно, когато г-жа Силвия им давала тест. Как го постигнахте? Та за повечето четвъртокласници (а и родители и учители) думите „тест“ и „изпит“ предизвикват толкова негативни емоции…
Така е. Към края на учебната година децата наистина заобичаха тестовете за подготовка. Те се забавляваха от сърце с тях и ги очакваха с нетърпение, вместо да се страхуват. Така посрещнаха и самото национално външно оценяване (НВО): спокойни, уверени и любопитни.
Във валдорфската педагогика през първите няколко училищни години състезателният елемент напълно липсва. Децата получават обратна връзка за своята работа без количествени оценки, без сравняване по между им и без външен натиск. Идеята е да формират вътрешен коректив какво е добро, красиво и качествено, а учителят е авторитет, а не страхов фактор. Всичко това помогна за това, когато за пръв път четвъртокласниците се сблъскаха с външно оценяване, да го приемат положително.
Дайте някакъв пример за такъв доброжелателен (само)коректив?
Когато децата напишат съчинение, например, аз винаги ги питам какво според тях могат да подобрят, т.е. карам ги сами да достигнат до това. Без натякване, без наизустяване. Или оставям като рецензия мои предложения за подобрение.
Друга идея, която прилагаме (до нея достигнахме с помощта на нашия ментор г-н Кристоф Йохансен), е да наредим на „изложба“ писмените работи на целия клас по чиновете. Децата имат за задача да разгледат „изложбата“ и всяко да избере за себе си най-добрите изложени творби. След това трябва да решат какво могат да „взаимстват“ от най-добрите: някои са написани с много красив почерк и старателно, други имат други достойнства. Така децата имат възможност да се учат едни от други, но без нуждата да се сравняват и съревновават.
Г-жо Силвия, имате ли любима мисъл или сентенция?
Никога не е късно да научиш нещо ново – само трябва да дадеш пространство да се случи!
Благодарим Ви за интервюто!
