Дали нашите деца един ден ще имат тефтери, в които да си записват задачите за деня, така както сме свикнали ние (или поне някои от нас)? Едва ли. По-вероятно е да ги диктуват на някакво устройство, което сутрин да им напомня какво имат да свършат днес. Всъщност това вече е част от живота на много възрастни, а може би и деца. Дали днешните второкласници ще трябва да могат да си оплетат сами шал? Отговорът отдавна е не. Най-много да им се наложи да си зашият някое копче.
Трябва ли тогава децата изобщо да се учат да пишат на ръка? А да шият, плетат и моделират с глина и восък? Да, трябва. И преди да ви дадем нашия отговор защо всичко това е неразделна част от валдорфската учебна програма, ще ви споделим притесненията на водещ британски хирург и преподавател в Imperial College London, който разказва, че днешните му студенти са прекарали толкова много време пред екраните, че им липсват основни умения с ръце, които са им необходими, за да правят животоспасяващи операции. „Студентите са изгубили увереност в това да работят с ръцете си, откакто и вкъщи, и в училище не им се налага да изработват неща ръчно или с инструменти, да режат и сглобяват, което е от изключителна важност в работата на един лекар в операционната зала или в лабораторията“ – споделя проф. Роджър Нийбоун пред британските медии. Той е и един от многото поддръжници на кампанията за връщане на творческите предмети в стандартната образователна система.
Но работата на хирурзите е само един от примерите и една от причините във валдорфските училища по света да продължава да се изучават краснопис, плетене, шиене, рисуване, моделиране с восък и глина, дървообработване и още много дисциплини, които влизат в часовете по „Сръчности“.
Защо тези умения са важни за децата разказва Зефира Христова (г-жа Зефи по валдорфски), преподавател в нашето училище вече пета година и класен ръководител на 3а клас.
Г-жа Зефи: Писането е от изключително значение, защото развива мозъка. Връхчетата на пръстите са нервни окончания. Ако те не са докосвани, ако не пипат, ако не се движат, не стискат, не се стимулират, не стига и до мозъка. Важно е да се развива фината моторика. Ако не продължаваме да пишем, ще трябва да разчитаме единствено на машините. А това не е добре. Чрез писането детето се учи на причинно-следствената връзка. Също като плетенето. Какво правим, когато плетем? Навързваме нишка. Причина, следствие, причина, следствие. Едното без другото не може, то е верижка. Ако сгрешиш, ще има неравност, ако пропуснеш, ще има дупка. Ще трябва да започнеш отново. По същия начин е и в математиката. Ако не знаеш началото на задачата, условието, не следваш логиката, няма как да продължиш нататък. Същото виждаме и в писането. Там имаш една форма, която продължава и продължава, стига донякъде и пак продължава. Това отново са причинно-следствени връзки и това учи и развива детския мозък.
Аз лично не мога да си представя училище, в което да не се пише. Ако има, това е залитане в крайности. Да дигитализираме всичко, това е крайност, да оставим само писането на ръка, пак е крайност. Това, което се опитваме да постигнем, е някакъв баланс. Не можем да избягаме от дигиталната ера, но тя трябва да влезе по-постепенно, по-разсъдливо в цялото развитие на детето. Това важи и за всичко останало в нашето училище – плавно и постепенно. Както учим ритъм. Той не се учи отведнъж, а с наслагване. Показваш една основа, след това прибавяш още малко и още малко, докато се получи едно цяло. По същия начин е с писането, с рисуването на форми, със смятането и с всичко останало.
Защо е важен предметът „Рисуване на форми“?
Г-жа Зефи: Рисуването на форми помага на децата да се научат да пишат красиво.
Първо, защото формите са красиви и възпитават красота, симетрия и баланс у децата. При формите, които рисуват децата в първи и втори клас при нас, първо отделяш ръката от листа, т.е. има спиране при изписването на формите. В трети клас вече се очаква всичко да се лее, да не се отделя ръката от листа, което води до истинския краснопис. Това е може би най-важният предмет, който възпитава естетиката у децата.
Второ, рисуването на форми успява да събуди у тях вътрешно движение. Това е предмет, който дава плодове на по-късен етап. Какво означава рисуване на форми? Ако погледнем формите, рисувани в други държави, те са свързани с етноса. Така децата се свързват по-лесно с формите и докосвайки се до други форми от друг етнос, намират свой баланс. Започват да виждат различията и ги приемат.
Мисля, че формите и тяхното писане трябва да се задържат по-дълго в учебния процес. Защото те започват да преминават в диаметрични фигури, а това води до комплексно мислене и до това, което се случва в по-горните класове. Затова и всеки предмет, всяка епоха, изучавана в началните класове, служи за основа на това, което децата ще имат като учебен материал в по-горните класове.
